Божията формула

— Закуска ли?

— Да, но първо да пийнем чай. Жаден съм.

— Чакайте — възкликна Томаш. — Каква закуска? А Божията формула? Още не сте ми обяснили какво е това.

— Само това правих досега. Чухте ме, но не ме разбрахте.

Томаш се изчерви.

— Мм…

— Един ден Айнщайн дойде при мен и Йезуита и ни каза: срещнах се с премиера на Израел и той ме помоли за нещо. Първоначално се съпротивлявах на молбата му, но вече я приемам и искам вие да ми помогнете в този проект.

— Той ви е казал това? Помолил ви е да му сътрудничите в… създаването на атомна бомба?

Бодхисатва смръщи чело изненадан.

— Атомна бомба ли? Каква атомна бомба?

— Проектът Божията формула не е ли върху атомната бомба?

Тензин изгледа смаяно Томаш.

— Разбира се, че не.

Томаш стрелна с поглед Ариана и установи, че тя споделя неговото облекчение.

— Виждаш ли? — усмихна се той. — Какво ти казвах?

Иранката се приведе напред, сякаш да чуе по-добре онова, което Тензин щеше да каже. Тя беше чела ръкописа и изпитваше огромно любопитство най-сетне да проумее за какво става въпрос. Разбира се, имаше и допълнителна мотивация — знаеше, че тази информация би могла да има жизненоважно значение за тях двамата с Томаш, ако ВЕВАК преустановеше преследването им. Но не й стигаше да научи истината. Трябваше и да я докаже. Затова обърна към тибетеца поглед, изпълнен с терзание и упование.

— Но ще ми кажете ли тогава — почти проплака тя — какво представлява в крайна сметка проектът Божията формула?

— Шунрю Сузуки е казал: разбереш ли напълно едно–единствено нещо, разбрал си всичко.

— Да разбера какво е Божията формула, означава да разбера всичко?

— Да.

— Но каква е темата на Божията формула?

Тензин Табтен вдигна ръка, плъзна я леко във въздуха, описвайки елегантна дъга, и отново замръзна неподвижно. Вдъхна ароматния бриз, който се носеше над двора на храма и почувства приятната топлина на слънчевите лъчи, проникващи през листата на дърветата. Махна към преминаващия монах и помоли за чай. После се прибра в своето пространство и погледна гостите си в очите.

— Това е най-мащабното изследване, предприемано някога от човешкия разум, дирещо отговор на най-важната загадка на Вселената — целта на съществуването.

Томаш и Ариана го наблюдаваха, затаили дъх, без да могат да овладеят вълнението си. Бодхисатва разбра, че почти се задушават от безпокойство и нетърпение, и се усмихна, готов най-сетне да разбули тайната.

— Научното доказателство за съществуването на Бог.

XXXIV

Един монах с поднос се приближи, направи поклон и раздаде чаши и на тримата. Будистът взе чайника и наля от топлата течност в чашите, над които се образуваха облачета пара. Томаш погледна чая и усети характерната миризма. Наложи се да извърне глава, за да прикрие гримасата на отвращение.

— Чай с лой от як — каза той, поглеждайки обезсърчено Ариана.

— Ще трябва да си траем — прошепна иранката. — Прояви търпение.

Гостите едва успяваха да прикрият недоволството си. Чувстваха се страшно възбудени от разкритията и жадуваха да научат, колкото е възможно повече за необикновения проект, по който бяха работили тибетецът и Айнщайн. Но вместо това трябваше да изпият отвратителната течност.

— Учителю — настоя Томаш, който още не можеше да се реши да опита чая, — обяснете ни в какво се състои Божията формула.

Домакинът го накара да млъкне с властен жест.

— Шунрю Сузуки е казал: има много възможности в ума на начинаещия и малко — в ума на мъдреца.

— Какво искате да кажете с това? — попита Томаш, който недоумяваше как да разбира значението на тази сентенция в контекста на разговора.

— Ако вие бяхте мъдреци, щяхте да знаете, че има време за всичко — поясни Тензин. — Сега е време за чай.

Гостът погледна отчаяно към чашата си с чай, не смяташе, че е в състояние да изпие този бълвоч. Дали не трябваше да каже нещо? Или просто да го погълне и да си мълчи? Ако откажеше чая, нямаше ли да наруши тибетския етикет? Дали би могъл да го направи по някакъв специфичен начин? Как да постъпи в крайна сметка?

— Учителю — реши се той, — нямате ли нещо друго, освен този… мм… чай?

— А какво друго желаете?

— Не знам… нямате ли нищо за ядене? Признавам си, че след голямото пътуване днес съм малко гладен. — Погледна към Ариана. — И ти си гладна, нали?

Иранката кимна утвърдително.

Бодхисатва даде нареждане на тибетски и монахът просто се изпари. Тензин остана смълчан, съсредоточил цялото си внимание върху чая, сякаш в този момент чаят беше единственото важно нещо в цялата Вселена. Томаш се опита да му зададе някои въпроси за случилото се в Принстън, но домакинът сякаш не го забелязваше. Той наруши безмълвието си само веднъж.

— Една дзен поговорка казва така: и говоренето, и тишината минават границата.

Никой повече не проговори, докато тибетецът си пиеше чая.

Междувременно се появи монахът, който им беше поднесъл чая. Този път на подноса не носеше чайник, а две димящи панички. Коленичи до гостите и на всеки подаде по една паничка.

— Тюкпа — каза с усмивка.

Не го разбраха, но благодариха.

— Тху джичи.

Монахът посочи паничката.