Божията формула

— Началото на Стария завет, Битие. — Остави томчето в скута си. — Айнщайн страшно се запали точно по тази част на текста, най-вече заради една конкретна причина. Този откъс съвпада в основни линии с идеята за Големия взрив. — Прокашля се. — Трябва да знаете, че през 1951 г. идеята, че Вселената се е родила в резултат на огромна експлозия, не беше съвсем улегнала в умовете на учените. Големият взрив беше само една от многото хипотези, поставяна наравно с други възможности, като например тази за вечната Вселена. Но Айнщайн имаше много причини да приеме хипотезата за Големия взрив. От една страна, е откритието на Хъбъл, че галактиките се отдалечават една от друга, което показва, че преди са били заедно, сякаш са тръгнали от една и съща точка. От друга страна, е Парадоксът на Олберс, който е разрешим единствено ако допуснем, че Вселената не е вечна. И третата причина е Вторият закон натермодинамиката, според който Вселената върви към ентропия и следователно може да се предположи, че в един начален момент е имало максимално висока организация и енергия. И най-накрая, неговата собствена Теория на относителността, която изгражда образа на една динамична Вселена. И така, Големият взрив се вписва в картината с разширяващата се Вселена. Съществуваше, разбира се, проблемът, свързан с онази сила, която възпира свиването, дължащо се на гравитацията. За да го разреши, Айнщайн предположи съществуването на някаква непозната енергия, която той нарече „космологична константа“. По-късно самият той се отказа от предположението си и дори заяви, че тази идея е била най-голямата грешка в живота му. Сега се установява, че Айнщайн е имал право и че наистина има непозната енергия, която противостои на гравитацията и предизвиква ускореното разширяване на Вселената. Вместо да я наричаме „космологична константа“ обаче, ние я наричаме „тъмна енергия“. — Огледа двамата си събеседници. — Следвате ли мисълта ми?

— Да.

— Много добре — възкликна доволен той. — Онова, което Айнщайн искаше да разбере, е дали има някаква скрита истина в Библията. Той не търсеше метафорични истини, нито морални истини, той търсеше научни истини. Дали е възможно да ги открие в Стария завет?

Тензин се вгледа в двамата, сякаш очакваше да му отговорят на въпроса. Но никой не проговори и бодхисатва продължи с изложението си.

— Естествено, че най-трудното изниква веднага в Битие. В първите стихове на Библията става ясно, че Вселената е била създадена за шест дни. Само за шест дни. От гледна точка на науката това е абсурдно. Разбира се, бихме могли да кажем, че текстът е метафоричен, че става въпрос за шест етапа и така нататък, но Айнщайн вярваше, че това означава да се подмени въпросът, да се прибегне до трик, който цели на всяка цена да докаже, че Библията има право. Като учен, той не можеше да приеме подобен метод. Но проблемът си оставаше. Библията твърдеше, че Вселената е била създадена за шест дни. А това беше очевидна лъжа. — Направи пауза. — Или не е така? — Погледът на стария будист се местеше от единия на другия гост. — Вие какво мислите?

Ариана се размърда на възглавницата.

— Като мюсюлманка, не бих искала да оспорвам Стария завет, тъй като ислямът го приема. Като учен, не бих искала да го утвърждавам, тъй като създаването на Вселената за шест дни е очевидно невъзможно.

Бодхисатва се усмихна.

— Разбирам позицията ви — каза той. — Вижте, Айнщайн не беше ортодоксален евреин. Той вярваше, че някаква трансцендентна сила би могла да стои зад Вселената, но това съвсем не е Бог, който накарал Авраам да убие сина си, за да е сигурен, че патриархът Му е верен. Айнщайн вярваше в трансцендентната хармония, а не в дребнавата властност. Вярваше в присъствието на разума, а не в личностното присъствие. Вярваше във всеобщата сила, а не в антропоморфното божество. Но дали би било възможно да я открием в Библията? Колкото повече изследваше свещените еврейски писания, повече се убеждаваше, че отговорът се крие някъде в Битие и най-вече в частта, отнасяща се до шестте дни на Сътворението. Възможно ли е да се сътвори всичко за шест дни?

— Какво разбирате под всичко? — попита Ариана. — Изчисленията, свързани с Големия взрив, предполагат, че цялата материя е била създадена за части от секундата. Преди да изтече първата секунда, Вселената се е била пръснала на билиони километри, а суперсилата се е разделила на гравитационна сила, сила на силното ядрено взаимодействие и сила на електрослабото взаимодействие.

— Под всичко разбираме светлината, звездите, Земята, растенията, животните и човека. Библията казва, че човекът бил създаден на шестия ден.

— Е, това е невъзможно.

— Така мислеше и Айнщайн. Но въпреки това ни извика и ни помоли да се освободим от предубежденията си и да предположим, че всичко това е възможно. Как да се разреши проблемът? Добре, при така поставения въпрос ни беше пределно ясно, че гордиевият възел се намира в шестте дни.