Божията формула

— Чакайте — реагира Ариана. — Доколкото знам, гравитацията на Вселената се мени във времето. Отначало, когато материята е била съсредоточена на едно място, гравитацията е била по-голяма, отколкото по-късно. Айнщайн взел ли е това предвид?

— Разбира се. — Будистът събра двете си ръце, сякаш месеше тесто. — Когато се родила Вселената, материята е била концентрирана. Това означава, че гравитационната сила отначало е била огромна и следователно времето е било много бавно. — Ръцете лека-полека се разделиха. — С разширяването на Вселената времето се е ускорявало, защото гравитационната сила започнала да намалява.

— А колко по-бавно е било времето преди? — настоя иранката.

— Милион милиона пъти — каза Тензин. — Това число е потвърдено от измерването на фоновото космическо лъчение.

— Но после започнало да се ускорява.

— Разбира се.

— В каква пропорция?

— Всяко удвояване на размерите на Вселената ускорявало времето с коефициент две.

— И какво се получава, като го пресметнем?

Бодхисатва разпери ръце.

— Нещо невероятно — възкликна той. — Първият библейски ден е продължил осем хиляди милиона години. Вторият отнел четири хиляди милиона, третият — две хиляди милиона, четвъртият — хиляда милиона, петият — петстотин милиона години, и шестият продължил двеста и петдесет милиона години.

— Всичко колко?

— Петнадесет хиляди милиона години.

Ариана остана вцепенена за миг, без да откъсва очи от стария будист.

— Петнадесет хиляди милиона години?

— Да.

— Но това е смайващо съвпадение!

Томаш се размърда на мястото си.

— Извинете — намеси се той. — Обяснете ми това. Какво толкова специално има в цифрата петнадесет хиляди милиона години?

Ариана го изгледа.

— Не разбираш ли, Томаш? Според Библията светът е започнал преди петнадесет хиляди милиона години.

— Е, и?

— Нали знаеш какви са днешните изчисления за възрастта на Вселената?

— Мм… не.

— Според научните данни Вселената е на възраст някъде между десет и петнадесет хиляди милиона години. Всъщност по последни изчисления възрастта на Вселената се приближава до петнадесет хиляди милиона. Например едно скорошно изследване на НАСА определя възрастта на Вселената съвсем близо до четиринадесет милиарда години.

— Хм — замислено каза Томаш. — Извънредно любопитно съвпадение.

Тензин наведе глава.

— Точно това си помисли и Айнщайн. Любопитно съвпадение. Толкова любопитно, че го подтикна да продължи с изчисленията. Тогава реши да сравни всеки библейски ден със събитията, станали по това време във Вселената.

— И какво излезе от това? — попита Ариана.

— О, нещо изключително интересно. — Будистът вдигна показалец. Първият библейски ден има осем хиляди милиона години. Започнал е преди петнадесет запетая седем хиляди милиона години и е завършил преди седем запетая седем хиляди милиона години. В Библията се казва, че в това време настанала светлина и били създадени небето и земята. И така, ние знаем, че това е времето на Големия взрив, когато е била сътворена материята. Появили се звездите и галактиките.

— Много добре — съгласи се Ариана. — И после?

— Вторият библейски ден продължил четири хиляди милиона години и завършил преди три, запетая седем хиляди милиона години. Четем в Библията, че Бог създал небосвода през този втори ден. Знаем, че по това време се появили Млечният път и Слънцето. С други думи, всичко, което виждаме на небосвода от земята, било създадено през този период.

— Интересно. А третият ден?

— Третият библейски ден отговаря на период от две хиляди милиона години, който приключил преди едно запетая седем хиляди милиона години. Това е времето, когато се формирали сушата и морето, когато се появили растенията. Научните данни сочат, че Земята изстинала през този период и се появила водата, след което веднага се зародили бактериите и морската растителност, по-точно водораслите. Четвъртият библейски ден продължил хиляда милиона години и завършил преди седемстотин и петдесет милиона години. Библията казва, че през този четвърти ден се появили светилата на небосвода, а именно Слънцето, Луната и звездите.

— Чакайте малко — прекъсна го Томаш. — Нали Слънцето и звездите се появили на втория ден?

— Да — съгласи се Тензин. — Но все още не са били видими.

— Как така не са били видими? Не схващам…

— Слънцето и звездите от Млечния път се появили през втория библейски ден, преди около седем хиляди милиона години, но не били видими от Земята. Библията казва, че станали видими на четвъртия ден. И така, четвъртият ден отговаря на периода, в който атмосферата на Земята добила прозрачност и небето станало видимо. Отговаря също и на периода, в който започнал процесът на фотосинтеза, при който се отделя кислород в атмосферата.

— Разбирам.

Тензин взе огромния том, който лежеше до него, и прегледа началните страници.