Божията формула

— Петият библейски ден продължил петстотин милиона години и завършил преди двеста и петдесет милиона години. — Посочи един ред от текста. — Ето тук пише, че в този пети ден Бог рекъл: „Да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд“. — Погледна към двамата гости. — Както посочват геологичните и биологическите изследвания, през този период се появили многоклетъчните животни, всички морски твари и първите птици.

— Невероятно.

— И стигаме до шестия библейски ден, започнал преди двеста и петдесет милиона години. — Тибетецът посочи няколко реда по-надолу. — „И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини и земни зверове според рода им“. И по-нататък: „След това рече Бог: да сътворим човек“. — Вдигна глава. — Интересно, нали?

— Но животните съществуват отпреди двеста и петдесет милиона години — отбеляза Ариана.

— Разбира се, че съществуват — съгласи се Тензин. — Но не тези животни.

— Какво искате да кажете с това?

Бодхисатва впи очи в Ариана.

— Ще ми отговорите ли на един въпрос? От гледна точка на биологията знаете ли какво точно се е случило преди двеста и петдесет милиона години?

— Ами… изчезнали са много видове, нали?

— Абсолютно вярно — прошепна тибетецът. — Преди двеста и петдесет милиона години изчезнали повечето от видовете, за които се знае, че са съществували — масовото унищожение в края на пермския период. По неизвестни причини, според някои хипотези в резултат на удар с голямо небесно тяло, изчезнали около 95 процента от съществуващите видове. Унищожена била една трета от насекомите, което е единственото по рода си масово измиране на насекоми. Пермското изчезване на видовете придобило мащабите на тотално изтребление на живота на Земята. Този катаклизъм се случва точно преди двеста и петдесет милиона години. Любопитно, но това съвпада с началото на шестия библейски ден. — Остави идеята да улегне. — След това масово унищожение на видове Земята отново била населена. — Хвърли бегъл поглед към отворената книга. — Обръщали ли сте внимание на това: споменаването на влечугите в Библията е „според рода им“?

— Дали не става дума за динозаврите?

— Така изглежда, нали? Така или иначе периодът съвпада. Вижте и това — накрая се появява човекът. Тоест, накрая на еволюционната верига.

— Да, смайващо е — сподели Ариана. — Но означава ли, че е имало Сътворение, а не еволюция?

— Глупости! — отвърна Тензин. — Разбира се, че е имало еволюция. Но интересното е, че в това изследване на Айнщайн хронологията на библейската история на Вселената съвпада с научната история.

Томаш се прокашля.

— Значи такова е съдържанието на ръкописа на Айнщайн?

— Да.

— С други думи, той е смятал, че Библията е права…

Бодхисатва поклати глава.

— Не съвсем.

— Не? Тогава?

— Айнщайн не вярваше в Бога от Библията, не вярваше в съществуването на дребнав, ревнив и суетен Бог, който изисква сляпо подчинение и вярност. Той смяташе, че библейският Бог е човешко творение. Но в същото време стигна до заключението, че древната мъдрост крие дълбоки истини, и започна да вярва, че Старият завет крие голяма тайна.

— Голяма тайна ли? Каква тайна?

— Доказателството за съществуването на Бог.

— Какъв Бог? Дребнавият, ревнивият и суетният?

— Не. Истинският Бог. Силата на разума зад всичко това. Брахман, Дхармакая, Дао. Единното, което се проявява в множественото. Миналото и бъдещето, Алфа и Омега, ин и ян. Онзи, който има хиляди имена, но нито едно от тях не го назовава, защото е всички и всичко. Онзи, който носи дрехите на Шива и танцува космическия танц. Онзи, който е неизменен и в непрестанно движение, голям и малък, вечен и ефимерен, живот и смърт, всичко и нищо. — Махна с ръце, за да обгърне всичко наоколо. — Бог.

— Айнщайн е вярвал, че Старият завет крие доказателство за съществуването на Бога?

— Не.

Томаш го погледна объркан.

— Извинете, не разбирам. Нали Айнщайн смятал, че Библията крие тази тайна?

— Отначало мислеше така, вярно е.

— А после престанал да вярва в това, така ли?

— Не.

— Тогава?

— Вече не беше въпрос на вяра.

— Как така?

— Айнщайн откри това доказателство.

Настана кратка тишина, през което време Томаш осмисляше последствията от това разкритие.

— Открил е доказателството?

— Да.

— Доказателството за съществуването на Бог?

— Да.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно. Той откри формулата, на която се основава всичко. Формулата, която управлява Вселената, която дава смисъл на съществуването й, която прави от Бог това, което Той е.

Томаш и Ариана се спогледаха. Иранката изглеждаше смаяна от чутото, но не каза нищо. Историкът отново се втренчи в стария тибетец.

— И къде се намира тази формула?

— В ръкописа.

— В Die Gottesformel?

— Да.

Томаш погледна Ариана. Жената повдигна рамене, сякаш искаше да каже, че не е намерила нищо подобно в документа.

— В коя част на ръкописа?

— Скрита е.

Историкът потърка брадичката си замислено.