Божията формула

— Не съществува? Какво говорите?

— Няма такава формула.

— Ами онзи ръкопис, който толкова притесняваше мистър Белами?

— Това е шифрован научен документ, в който Айнщайн доказва, че в Библията е описана историята на Вселената. И който може би съдържа доказателство за съществуването на Бог.

По лицето на Грег се изписа недоверие.

— Какво говорите?

— Говоря ви за Божията формула. Ръкописът на Айнщайн, с който иранците са се сдобили, не е никакъв документ за ядрени оръжия, както смятахме досега, а по-скоро текст, в който става въпрос за Бог и доказателствата за неговото съществуване, представени в Библията.

Американецът поклати глава, сякаш се опитваше да се отърси от някаква сънливост.

— Sorry, Томаш, но това ми се струва безсмислено. Значи Айнщайн е работил върху някакъв документ, за да каже, че Библията доказва съществуването на Бог? Но това може да ви каже което и да било хлапе от четвърти клас…

— Грег, вие не разбирате — настоя Томаш нетърпеливо и уморено. — Айнщайн е открил, че Библията е изложение на Сътворението на Вселената и съдържа информация, която науката едва сега, въз основа на последните постижения на модерната физика, открива. Библията например установява, че Големият взрив е станал преди петнадесет хиляди милиона години, факт, който едва сега се потвърждава от сателитите, които анализират фоновата космическа радиация. Въпросът е: как авторите на Стария завет са могли да знаят за това преди хиляди години?

Грег запази скептичното си изражение.

— В Библията се казва, че Големият взрив е станал преди петнадесет хиляди милиона години? — учуди се той. — Не съм чувал за това. Доколкото си спомням, Сътворението е продължило шест дни…

Томаш въздъхна с раздразнение.

— Забравете. По-късно ще ви обясня подробно всичко, става ли?

Американецът продължи да се взира в него.

— Хм — промърмори той. — Аз се интересувам от въпроса за атомната бомба. Сигурен ли сте, че в ръкописа на Айнщайн няма формула за леснопроизводима атомна бомба?

— Сигурен съм.

— Видяхте ли ръкописа?

— Разбира се, че го видях. В Техеран.

— Това вече го знам. Онова, което искам да знам, е дали успяхте да го прочетете?

— Не, не съм го чел.

— Тогава как можете да сте сигурен в това, което казвате?

— Разговарях с един тибетец, бивш физик, който е работил с Айнщайн и професор Сиза в Принстън.

— И той ви каза, че ръкописът не се отнася до атомната бомба?

— Да.

— А вие потвърдихте ли тази информация?

— Потвърдих я.

— Как?

Томаш кимна с глава към кабинета на директора на имиграционната служба.

— Ариана е чела оригиналния ръкопис и всичко съвпада.

Грег обърна лице и изгледа иранката, която попълваше имиграционните документи.

— Тя е чела ръкописа, така ли?

— Да.

Аташето остана загледан в Ариана, без да откъсва очи от нея, явно обмисляйки нещо, и накрая взе решение.

— Извинете — каза на Томаш. — Налага се да разреша някои дребни проблеми.

Извади мобилния телефон от джоба си и се отдалечи, изчезвайки в един от коридорите на летището в Лисабон.

Бюрократичните процедури продължиха цяла вечност — попълване на документите, проверка, обаждания по телефона, събиране на печати. Междувременно Грег се завърна и малко след това беше извикан в кабинета на директора на имиграционната служба. Томаш наблюдаваше разговора им зад стъклото. Най-сетне той и иранката се сбогуваха с Морейра и се отправиха към вратата.

— Сега тя е под наше покровителство — съобщи Грег на излизане от кабинета.

— Как така под ваше покровителство? — учуди се Томаш.

— Искам да кажа, под покровителството на американското посолство.

Историкът втренчи изумен поглед в аташето.

— Не разбирам — възкликна той. — Нали оправиха документите й?

— Оправиха ги, разбира се. Но тя ще остане под наше покровителство. Сега ще отиде в посолството.

Томаш погледна към Ариана, която му се стори изплашена, а после отново към Грег.

— Ще отиде в посолството ли? И защо?

Аташето повдигна рамене.

— Трябва да я разпитаме.

— Но за какво ще я разпитвате?

Грег прехвърли ръка през рамото му с бащински жест.

— Вижте, Томаш. Доктор Ариана Пахраван е отговорна фигура в иранската ядрена програма. Трябва да я поразпитаме, нали разбирате?

— Но какво значи това? Ще поговорите с нея около час?

— Не — каза американецът. — Ще поговорим с нея няколко дни.

Томаш зина от изненада.

— Ще я разпитвате няколко дни? Хич не си го и помисляйте! — Протегна се и хвана Ариана за ръката. — Ела, да си тръгваме!

Опита да си проправи път, но Грег го задържа.

— Томаш, хайде да не го правим по трудния начин, моля те.

Историкът го изгледа ядосан.

— Грег, тук има някакво недоразумение. Опитвате се да направите трудно нещо, което не представлява никаква трудност.

— Чуйте ме, Томаш…

— Не, вие ме чуйте. — Насочи показалеца си към него. — Разбрахме се по телефона, че Ариана може да дойде в Португалия и че вие ще уредите всичко. Разбрахме се, че тя е свободен човек и че ще я защитите от евентуална заплаха от иранска страна. Моля, да си изпълните обещанието.

— Томаш — каза Грег търпеливо, — договорихме се, при условие че вие ни предадете тайната на ръкописа на Айнщайн.

— Вече го направих.