Божията формула

Какво са шест дни? Въпросът подсказа нещо на Айнщайн, който се зае с него и ни увлече в едно невероятно изследване. — Тензин поклати глава. — Жалко, че нямам екземпляр от ръкописа му. Струва ми се, че е нещо…

— Аз го прочетох — прекъсна го Ариана.

Старият тибетец онемя насред изречението и сви вежди.

— Вие сте го чели?

— Прочетох го, да.

— Прочели сте Die Gottesformel.

— Да.

— Но как?

— Това е дълга история — каза тя. — Но е факт, че съм го чела. Документът беше у професор Сиза.

— Аугущо ви е разрешил да го прочетете?

— Да… мм… разреши. Както казах, това е дълга история.

Тензин задържа изпитателния си поглед върху нея.

— И какво мислите?

— Ами, документът е… как да кажа? Документът е необичаен. Очаквахме да намерим формулата за конструирането на евтина атомна бомба, лесна за производство, но текстът по същество ни… как да кажа… разочарова. Имаше уравнения и изчисления, както можеше да се очаква, но всичко изглеждаше непонятно и дори безсмислено.

Бодхисатва се усмихна.

— Нормално е така да ви се стори — прошепна. — Ръкописът е изработен така, че да бъде разбран само от посветени.

— Е, добре — възкликна Ариана. — Знаете ли, останахме с впечатлението, че в него има препратка към друг, втори ръкопис…

— Какъв втори ръкопис?

— Няма ли втори ръкопис?

— Разбира се, че не. — Усмихна се той. — Допускам, че документът създава такова впечатление заради начина, по който е написан. Всъщност текстът е шифрован. Посланието е скрито, така че никой дори и да не разбере за съществуването му.

— Това обяснява много неща — възкликна Ариана. — Но защо го е направил?

— Защото искаше откритията му да се потвърдят, преди да получат гласност.

— Как така?

— Ще стигнем и дотам — каза Тензин, махвайки с ръка. Но може би е по-добре да разберем какво в крайна сметка откри Айнщайн.

— Точно така.

— Изучавайки Псалтира, древноеврейски текст на почти три хиляди години, Айнщайн откри едно изречение в Псалм 90, в което се казва приблизително следното. — Тензин търсеше думите из паметта си. — Хиляда години пред теб са като един само отминаващ ден94. — Будистът погледна гостите си. — Какво ще рече това? Дали е само поредната метафора? Айнщайн заключи, че става въпрос за метафора, но истината е, че Псалм 90 препрати Айнщайн към собствената му Теория на относителността. Хиляда години пред теб представя времето в една перспектива, един отминаващ ден представя същия период от време в друга перспектива.

— Не разбирам — каза Томаш.

— Просто е — побърза да обясни Ариана, ококорила очи от вълнение. — Времето е относително.

— Какво?

— Времето е относително — повтори тя.

— Умно момиче — каза Тензин. — Точно това си помисли и Айнщайн при прочита на Псалм 90. Времето е относително. Това твърди и Теорията на относителността.

— Извинете, това ми дойде малко в повече — заоправдава се Томаш.

Бодхисатва си пое дълбоко въздух.

— Какво знаете за концепцията на времето в Теорията на относителността?

— Знам онова, което всички знаят — каза Томаш. — Знам за Парадокса на близнаците например.

— Можете ли да го изложите?

— Парадокса на близнаците ли?

— Да.

— Защо?

— За да видя, дали правилно сте разбрал какво е времето.

— Ами… доколкото знам, Айнщайн е казвал, че времето протича различно в зависимост от скоростта на движението в пространството. За да поясни по-добре това, той дал примера с разделените близнаци. Единият от тях лети с много бърз космически кораб, а другият остава на Земята. Онзи, който бил на космическо пътешествие, се върнал след месец на Земята и открил, че брат му вече е старец. Защото, докато на кораба изминал месец, на Земята изминали петдесет години.

— Да, така е — потвърди Тензин. — Времето е свързано с пространството така, както ин е свързан с ян. От техническа гледна точка те дори не могат да бъдат разграничени; възниква понятието време-пространство. Ключовият момент е скоростта, отнесена към скоростта на светлината, която Айнщайн определи като константа. Теорията на относителността ни казва, че след като скоростта на светлината е константа, времето не е универсална величина. Преди се е смятало, че има едно-единствено глобално време, нещо като невидим общ часовник за цялата Вселена, който измерва времето еднакво навсякъде, но Айнщайн доказа, че не е така. Няма глобално време. Как протича времето, зависи от положението и скоростта на наблюдателя. — Постави двата си показалеца един до друг. — Да предположим, че се случват две събития, събитие А и събитие В. За наблюдателя, който се намира на еднакво разстояние от тях, събитията се случват симултанно, но за онзи, който се намира по-близко до събитие А, това събитие е станало преди В, докато онзи, който стои по-близо до В, ще каже обратното. Всъщност и тримата наблюдатели са прави от своя гледна точка, тъй като времето е относително спрямо позицията на наблюдателя. Няма едно-единствено време. Това е ясно, нали?

— Да.