Божията формула

— Не разбирам — каза историкът. — В какъв смисъл „прав“? Какво показал експериментът?

Ариана си пое дъх.

— Аспе открил, че при определени условия частиците мигновено комуникират помежду си. Тези субатомни частици могат да се намират в различни точки на Вселената, но комуникацията е мигновена.

Историкът гледаше недоверчиво.

— Не е възможно — каза той. — Нищо не е по-бързо от светлината.

— Това твърди Айнщайн в Специалната теория на относителността — отвърна му иранката. — Но Аспе доказал, че микрочастиците обменят информация на мига.

— Дали не са допуснали някаква грешка при експеримента?

— Няма никаква грешка — увери го иранката. — Нови експерименти, извършени през 1998 г. в Цюрих и Инсбрук с използването на най-модерни технологии, потвърдили резултатите.

Томаш се почеса по главата.

— И това означава, че Теориите на относителността грешат?

— Не, не грешат.

— Но тогава как можем да си го обясним?

— Има само едно обяснение — каза Ариана. — Аспе доказал едно свойство на Вселената. Той проверил експериментално, че във Вселената съществуват невидими връзки; че всички неща са свързани помежду си по начин, по който не сме подозирали, че материята притежава специфична вътрешна организация, за която никой дотогава нямал представа. Ако микрочастиците обменят информация помежду си от разстояние, това не се дължи на сигнал, разменен между тях. Това се дължи на факта, че те са част от едно цяло. Тяхното разделение е илюзия.

— Микрочастиците са едно цяло? Разделението им е илюзия? Нещо не схващам… Ариана се огледа, търсейки най-добрия начин да обясни смисъла на думите си.

— Виж, Томаш — каза тя, хващайки се за една току-що хрумнала й идея. — Нали си гледал футболен мач по телевизията?

— Гледал съм, разбира се.

— Понякога различни камери могат да показват един и същи играч, нали? Този, който гледа различните образи от камерите и ако не знае начина, по който функционират, би си помислил, че всяка камера хваща различен играч. На една се вижда как играчът гледа наляво, на другата същият играч гледа надясно. Ако човек не познава въпросния играч, би казал, че става въпрос за различни футболисти. Но когато се вгледа по-внимателно, разбира, че всеки път, когато играчът направи жест на една страна, играчът от другия образ на мига повтаря жеста, макар и на другата страна. Това е резултат, разбира се, на една илюзия. Всъщност двете камери ни показват винаги един и същи играч, само че от различен ъгъл. Разбра ли?

— Да. Това е очевидно.

— Ами нещо подобно показва и експериментът на Аспе. Две микрочастици могат да са разделени от цяла Вселена, но щом едната се раздвижи, другата мигновено също се раздвижва. Мисля, че това се случва, защото всъщност не става дума за две отделни микрочастици, а за една и съща микрочастица. Съществуването на две микрочастици е илюзия, както и съществуването на двама играчи, хванати от две камери под различен ъгъл, е просто илюзия. Ние виждаме всъщност един и същи играч, виждаме една и съща микрочастица. На някакво по-високо равнище на реалността материалните обекти не са нещо отделно, а само проявления на едно фундаментално цяло.

Настъпи тишина.

Тензин се прокашля.

— Разнообразието на нещата и събитията, които виждаме и усещаме около нас, са различни прояви на една и съща реалност — прошепна будистът замислено. — Всичко е свързано от невидими нишки. Всички неща и събития са само отделни лица на една и съща същност. Абсолютната реалност е единството, от което се поражда множеството. Това е Брахман, това е Дхармакая, това е Дао. Свещените текстове обясняват Вселената. — Притвори очи и вдиша дълбоко. — Написано е в Праджняпарамита сутра, поемата на Буда върху същината на всичко.

Започна да рецитира напевно, сякаш редеше свещена мантра:

Празно и спокойно и освободено от себе си е естеството на нещата.
Всъщност няма индивидуално същество, което да съществува.
Няма край, ни начало, ни среда.
Всичко е илюзия, всичко е видение и сън.
Всички същества в света са отвъд света на словата.
Първоприродата им, чиста и истинска, е като необятността на пространството.

Томаш продължаваше да го гледа с широко отворени очи, все още скептичен.

— Така Буда е описал същината на нещата? — учуди се той. — Невероятно.

Бодхисатва спокойно го погледна.

— Чоу Чоу е казал: пътят не е труден, стига да няма искам и не искам. — Махна към госта си. — Учителят отваря вратата, но трябва сам да влезеш.

Томаш повдигна вежди.

— Настъпи ли моментът да вляза?

— Да.

Отново тишина.

— Какво трябва да направя?

— Да влезеш.

Историкът погледна объркано будиста.

— Да вляза?

— Една дзен мъдрост казва: улови неудържимия кон на духа си — издекламира Тензин и се усмихна. — Преди пътуването трябва да се направи малка закуска, за да е леко на духа.