Божията формула

— Разбирам — прошепна Томаш стъписан. — Това е… това е поразително.

— И всичко това се дължи на една частица в повече. — Намери нова страница. — Друг аспект на Вселената, където се изисква невероятна настройка, е нейната хомогенност. Разпределението на материята било хомогенно, но без да е съвършено хомогенно. Когато настъпил Големият взрив, разликите в плътността били невероятно малки, като постепенно се увеличавали във времето от гравитационната нестабилност на материята. Професор Сиза открил, че тази настройка е още едно невероятно щастливо съвпадение. Степента на нееднородност е необикновено малка, от порядъка на едно на сто хиляди, тъкмо необходимата величина, за да позволи структурирането на Вселената. Нито повече, нито по-малко. Ако беше само мъничко по-голяма, галактиките щяха набързо да се превърнат в звездни купове и щяха да се образуват черни дупки, преди да са се създали условия за живот. От друга страна, ако степента на нееднородност беше по-малка, плътността на материята щеше да е прекалено малка и звездите нямаше да се образуват. — Разтвори ръце. — С други думи, необходима е била точно такава хомогенност, за да стане животът възможен. Вероятността това да се случи е била нищожна, но все пак се е случило.

— Разбирам.

— Самото съществуване на звезди с подобна на Слънцето структура, подходяща за живот, е друга щастлива случайност. — Нарисува звезда на бял лист. — Обърнете внимание — структурата на една звезда зависи от деликатното равновесие във вътрешността й. Ако излъчването на топлина е прекалено голямо, звездата се превръща в син гигант, а ако е прекалено слабо, звездата се превръща в червено джудже. Едната звезда е прекалено гореща, а другата — прекалено студена, и вероятно и двете нямат планети. Но по-голямата част от звездите, включително и Слънцето, се намират между тези две крайности и е необикновено, че стойностите между тези крайности са много вероятни, но не са се получили. Вместо това съотношението на силите и съотношението на масите на частиците придобили такива стойности, че все едно са се наговорили повечето звезди да се вместят в тясното пространство между тези две крайности, като по този начин позволили съществуването на звезди от типа на Слънцето. Променете съвсем малко стойността на гравитацията, на електромагнитното взаимодействие или съотношението между масите на електрона и протона и нищо от това, което виждаме във Вселената, не би било възможно.

— Невероятно — поклати глава Томаш. — Нямах ни най-малка представа за това.

Луиш Роша прелисти отново записките.

— След като анализира първоначалните условия във Вселената, професор Сиза посвети вниманието си на микрочастиците. — Спря на друга страница, пълна с уравнения. — Зае се с изследването на две важни природни константи, а именно това съотношение между масите на електрона и протона, наречено константа Бета, и силата на електромагнитното взаимодействие, наречена константа на фината структура, или Алфа. Промени им стойностите, изчислявайки последствията от подобно изменение. Знаете ли какво откри?

— Кажете.

— При едно минимално увеличение на Бета молекулярните структури престават да са възможни, тъй като настоящата стойност на Бета определя строго определените и постоянни състояния на атомните ядра, принуждавайки електроните да се движат по точно определени орбити около тези ядра. Ако стойността на Бета е различна, електроните стават прекалено подвижни, което прави невъзможно протичането на фини процеси като възпроизвеждането на ДНК. От друга страна, точно настоящите стойности на Бета и Алфа са тези, благодарение на които центърът на звездите става достатъчно горещ, за да се осъществяват ядрени реакции. Ако Бета надвиши с 0,005 стойността на Алфа на квадрат, няма да има звезди. Без звезди няма да има Слънце. Без Слънце няма да има Земя, нито живот.

— Нима възможностите са толкова ограничени?

— Свръхограничени. И това не е всичко.

— Какво друго?

— Вижте, ако Алфа се повиши само с четири процента, на звездите не би могъл да се образува въглерод. А ако се увеличи само с 0,1, синтезът би бил невъзможен. Без синтеза на въглерод не би имало нито звезди, нито живот. Тоест, за да може Вселената да ражда живот, трябва величината на константата на фината структура да е точно такава, каквато е. Нито повече, нито по-малко.

Физикът отгърна на следваща страница с бележки.