Божията формула

— Виждате ли това? Всичко е изпълнено с открития от този род. Аз и професор Сиза прекарахме последните години в установяване и събиране на невероятни съвпадения, които са абсолютно необходими, за да има живот. Невероятна настройка, необходима при различните сили, при температурата на зараждащата се Вселена, при параметрите по време на разширяването й, както и необикновени съвпадения, потребни за съществуването на живота на нашата планета. Например въпросът с наклона на оста на планетата. В резултат на резонанса между въртенето на небесните тела от Слънчевата система Земята би трябвало да има хаотична еволюция на наклона на оста на въртене, което, както е очевидно, би попречило на съществуването на живота. Едното полукълбо би се пържило шест месеца на слънце, без една–единствена нощ, а следващите шест месеца би мръзнало на звездна светлина. Но нашата планета е имала невероятен късмет. Досещате ли се за какво става въпрос?

— Не.

— Появата на Луната. Луната е толкова голямо тяло, че нейните гравитационни сили са ограничили ъгъла на наклона на нашата планета, създавайки възможност за развитието на живот.

— Карамба, дори и Луната!

— Така е — съгласи се физикът. — Знаете ли, като че ли всеки детайл е специално замислен, за да улесни живота на Земята. Например фактът, че Земята съдържа достатъчно количество никел и разтопено желязо в ядрото си, създава магнитно поле, необходимо за защита на атмосферата от смъртоносните частици, излъчвани от Слънцето. Това си е чист късмет. Друго фантастично съвпадение е фактът, че въглеродът е най-разпространеният от тежките химически елементи в термично пространство, в което водата е в течно състояние. Самата орбита на Земята е от жизненоважно значение. Пет процента по-близко до Слънцето или петнадесет процента по-далече щяха да бъдат достатъчни, за да се попречи на развитието на сложните форми на живот. — Прибра сноп документи в папката. — Както и да е, явно списъкът с невероятни съвпадения е безкраен.

Томаш се размърда на стола си.

— Разбирам — каза той, все още опитвайки се да стигне до значението на цялата тази информация. — Но какво означава всичко това?

— Нима не е очевидно? — учуди се физикът. — Това означава, че не само животът се е адаптирал към Вселената. Самата Вселена се е подготвила за живота. Сякаш Вселената е знаела, че ще се появим. Нашето съществуване се дължи на загадъчна и необикновена верига от съвпадения и невероятности. Свойствата на Вселената са изключително важни условия за съществуването на живота. Тези характеристики биха могли да бъдат безкрайно различни. Но всички други алтернативи биха довели до вселена без живот. За да има живот, огромен брой параметри трябва да бъдат настроени на специфични, строго определени стойности. И какво открихме ние? Че въпросната настройка съществува. — Затвори папката. — И това се нарича Антропен принцип.

— Моля?

— Антропен принцип — повтори физикът. — Антропният принцип твърди, че Вселената е замислена с цел да създава живот.

Томаш зяпна.

— Разбирам.

— Това е единственото обяснение за невероятната поредица от съвпадения и невероятности, на които дължим факта, че сме тук.

Историкът разтри лицето си замислено.

— Това наистина е поразително. Но нали всичко това би могло да е резултат на случайност? Искам да кажа, малко вероятно е аз да спечеля от лотарията, разбира се. Но, в края на краищата, все някой печели, нали? Според закона на вероятностите, това е възможно. Очевидно е, че от гледна точка на човека, който е спечелил от лотарията, това е почти невероятно. Но факт е, че някой все трябва да спечели.