Божията формула

— Много просто. Представете си онова неимоверно количество енергия, освободено в момента на сътворението на Вселената. Нима е възможно да се контролира тази грандиозна експлозия?

— Разбира се, че не.

— Очевидно не. Имайки предвид огромната мощ на Големия взрив, естествено е, че експанзията не би могла да бъде контролирана, нали? Това разширяване може да надвие или не гравитационната сила на цялата материя. Абсолютно невероятно би било разширяването и гравитацията да се уравновесят. Но все пак, изглежда, че са доста близо до точката на равновесието, а може би са напълно уравновесени. Това, драги мой, си е истински джакпот от лотарията. Обърнете внимание, при положение че Големият взрив е случайно, неконтролируемо събитие, перспективата Вселената да остане завинаги в хаотично състояние, с максимална ентропия, би била унищожителна. Фактът, че има структури с ниска ентропия, е голяма загадка; според някои учени това е невероятна случайност. Ако енергията, освободена при Големия взрив, беше съвсем малко по-малка, материята щеше да се върне назад и да се смаже в гигантска черна дупка. Ако беше малко по-голяма, материята щеше да се разпръсне толкова бързо, че галактиките нямаше да имат време да се образуват.

— Когато говорите за съвсем малко по-малка или по-голяма енергия, какво имате предвид? Разлика от пет процента ли? От десет?

Луиш Роша се разсмя.

— Не — каза той. — Имам предвид невъобразимо малки числа от порядъка на части от трилиона. — Луиш Роша взе тънък флумастер. — Вижте, професор Сиза направи изчисления и откри, че за да може Вселената да се разширява по определен модел, тази енергия би трябвало да е пресметната с прецизност от порядъка на 10 на 120-а. Тоест…

И Луиш Роша старателно изписа цифрата.

Физикът допря върха на писалката до устните си, загледан в наниза от нули.

— Това означава, че ако тази настройка не бе паснала в нещо съвсем нищожно, Вселената нямаше да може да приюти живот в себе си. Щеше да се срине в някаква невъобразима черна дупка или да се разсее, без да образува галактики.

Томаш съзерцаваше огромното число, опитвайки се да проумее смисъла.

— Невероятно! Това се равнява на какво? На възможността да спечеля днес от лотарията ли?

Луиш Роша се засмя.

— Много по-малко от това — каза той. — Вижте, това е все едно да изстреляш стрела напосоки в пространството, тя да прекоси целия Космос и да достигне цел с диаметър, по-малък от милиметър, намираща се в най-близката до нас галактика.

— Страхотно! — възкликна Томаш. — Това би било наистина фантастичен късмет…

— Така си е — съгласи се физикът. — И все пак енергията на Големия взрив е имала точно такава невероятно точна стойност в онзи страшно ограничен интервал. Но най-необикновеното е, че фактически е била освободена точно толкова енергия, колкото е била необходима за създаването на Вселената. Това е ни повече, ни по-малко насъщната енергия за такова нещо. — Прелисти още няколко страници. — Това смайващо откритие накара професор Сиза да задълбочи проучването си на началните условия във Вселената.

— Големият взрив ли?

— Да, Големият взрив и онова, което последвало след него. — Взе записките и прехвърли няколко страници, докато стигна до търсената. — Например въпросът за създаването на материята. Когато започнала съзидателната експанзия, не е имало материя. Температурата била неимоверно висока, толкова висока, че дори и атомите не са могли да се формират. Вселената е била врящ бульон от частици и античастици, които се пръквали от енергията и постоянно се анихилирали взаимно. Тези частици, кварките и антикварките, са идентични, но с различни заряди, които при допир избухват и се превръщат отново в енергия. Колкото повече се разширявала Вселената, толкова по-ниска ставала температурата; кварките и антикварките започнали да образуват по-големи частици, наречени адрони, но продължили да се анихилират взаимно. Така били създадени материята и антиматерията. И материята, и антиматерия били в еднакви количества и взаимно се унищожавали, Вселената била изградена от нетрайна енергия и частици. Разбирате ли?

— Да.

— Но станало така, че по някакъв загадъчен начин материята започнала да превишава с миниатюрно малки количества антиматерията. На всеки десет хиляди милиона античастици се образували десет хиляди милиона и една частици. Нахвърли сравнението с тънкия писец на листа. — Виждате ли? — каза той, показвайки написаното. — Една малка разлика, почти незначителна, нали? Но е била достатъчна за произвеждането на материя. С други думи, десет милиарда частици са били унищожени от десет милиарда античастици, но винаги е оставала една неунищожена. И точно тази оцеляла частица, съединявайки се с други такива частици, останали непокътнати при същите условия, образувала материята. — Почука с пръст по записките. — Тоест професор Сиза разбра, че при създаването на Вселената настъпила още една необикновена случайност. Ако броят на частиците и античастиците се бил запазил същият, както в началото, нямаше да има материя. — Усмихна се. — А значи и ние с вас нямаше да сме тук.