Божията формула

— Възможността всичко това да е само колосален инцидент дълго време тормозеше професор Сиза. Смяташе, че тази потискаща несигурност е една от обичайните уловки на Бог, описани от Айнщайн. Това е същото, както при Теоремите за непълнота, според които съществуват верни твърдения, които не могат да бъдат доказани в рамките на една математическа система. Тази далечна възможност пречеше да се докаже съществуването на съзнателна сила, стояща зад архитектурата на Вселената. Професор Сиза смяташе, че Бог отново се крие сред кривите огледала на една последна уловка, потуляйки доказателството в момента, когато почти го докосваме.

— Разбирам.

— Докато най-сетне, в началото на тази година, професор Сиза не получи просветление.

— Как така?

— Един ден, докато професор Сиза си седял в кабинета, погълнат от хаотичното поведение на електроните в магнитно поле, изведнъж го осенила идеята как би могъл да разреши последната неяснота, превръщайки Антропния принцип от явен признак за съществуването на Бог в последно доказателство.

Томаш се размърда на стола. Леко се наклони напред и присви очи.

— Последно доказателство? Той е намерил последното доказателство?

Луиш Роша продължаваше да се усмихва.

— Последното доказателство се съдържа в проблема за детерминизма.

— Не разбирам.

— Както ви казах, Кант твърди, че има три въпроса, които никога няма да бъдат разрешени: съществуването на Бог, безсмъртието и свободната воля. Професор Сиза обаче вярваше, че тези въпроси имат решение и освен това са свързани помежду си. — Прокашля се. — Проблемът за свободната воля се отнася до това, доколко ние сме свободни в нашите решения. Дълго време се е смятало, че сме свободни, но научните открития лека-полека започнаха да ограничават полето на свободата ни. Откриха, че нашите решения, макар и да изглеждат свободни, всъщност зависят от безброй фактори. Например, ако реша да хапна нещо, това съзнателно решение ли е, или се дължи на физиологична потребност на тялото? Така се стигна постепенно до осъзнаването, че нашите решения не са изцяло наши. Всичко, което вършим, отговаря на онова, което ни налагат свойствените ни характеристики като ДНК, биологията и химията на тялото ни, в динамично и сложно взаимодействие с външни фактори като култура, идеология и различните събития, които се случват в живота ни. Например откриха, че има хора, които се чувстват нещастни не защото животът им е нещастен, а поради факта, че тялото им не произвежда серотонин, хормон, който регулира настроението. Ето защо поведението на тези депресирани хора в голяма степен се дължи на химични процеси, а не на свободен избор. Разбирате ли ме?

— Да, разбирам — каза Томаш колебливо. — Баща ми вече ми говори за това, но си признавам, че все още ми се струва малко шокиращо.

— Кое?

— Ами идеята, че нямаме собствена воля, че свободният избор е само една илюзия. Сякаш сме най-обикновени роботи…

— Наистина е потискащо — съгласи се Луиш Роша. — Но вижте, същото твърди и науката. Забележете, математиката е детерминистична наука. Две и две е винаги четири. Физиката изучава математиката във Вселената, универсалните закони и сили, на които се подчиняват материята и енергията. Когато една планета се върти около Слънцето или един електрон — около ядрото на атома, това не става, защото така им се иска, а защото законите на физиката им го налагат. Съгласен сте, нали?

— Да, всичко това е очебийно.

— А вижте това. Материята има тенденция спонтанно да се организира според законите на Вселената. Тази организация предполага усложняване, нали? И така, от момента, в който атомите се съединят в елементи, те престават да бъдат обект на изучаване на физиката и преминават към химията. С други думи, химията е усложнена физика. Когато химичните елементи започват още повече да се усложняват, се раждат живите организми, които се отличават със способността си да се възпроизвеждат, както и с телеологичното си поведение, тоест действат в името на някаква цел: оцеляването. Тоест би могло да се каже, че биологията е усложнена химия. Когато биологията се усложнява, появяват се разумът и съзнанието, чието поведение понякога изглежда странно, сякаш привидно не се подчиняват на никакъв закон. Но психолозите и психиатрите вече са доказали, че всяко поведение е обосновано. Може и да не си даваме сметка за причините, но те съществуват. Вече са документирани опити, които показват, че мозъкът взема решение за действие, преди съзнанието да си е дало сметка за това. Мозъкът взема решение и после информира съзнанието за решението си, но това се прави с такъв финес, че съзнанието остава с убеждението, че то самото е взело това решение. Това означава, че психологията е усложнена биология. Следите ли мисълта ми?

— Да.