Божията формула

— Да, така е — каза физикът. — Но по-добре е да свиквате с тази идея. Самата Земя ще бъде погълната от Слънцето. А когато цялото гориво се изчерпи докрай, Слънцето ще се свие, докато придобие сегашните размери на Земята, ще изстине и ще се превърне в черно джудже. Същият процес ще протече и при звездите на небето. Една по една всички ще умрат — някои ще се свият, докато се превърнат в джуджета, други ще избухват като супернови.

— Но може да се родят и нови звезди, нали?

— Ще се родят нови звезди. Въпросът е там, че се раждат все по-малко звезди, защото елементите, от които се образуват, са на изчерпване, тоест първоначалният водород е на привършване, а газовете започват да се разсейват. Най-лошото е, че след няколко хиляди милиона години ще престанат да се раждат нови звезди. Ще преобладават галактически погребения. Със смъртта на звездите галактиките ще стават все по-тъмни, докато един ден ще угаснат всички и Вселената ще се превърне в огромно гробище, пълно с черни дупки. Но даже и черните дупки ще изчезнат, при което материята ще възвърне изцяло предишната си форма на енергия. В по-напреднал стадий ще остане само радиация.

— О! — възкликна Томаш с помръкнало изражение на лицето. — Бъдещето се очертава черно.

— Много черно — съгласи се Луиш Роша. — Което поставя под въпрос Антропния принцип, не мислите ли?

— Разбира се. Ако Вселената е обречена да умре по този начин, каква е целта на живота? Защо Бог е сътворил вселена, в която всичко е перфектно съгласувано, за да позволи раждането на живота, след като е планирал да го унищожи? Каква е целта на всичко това?

— Същият въпрос си задаваше и професор Сиза. Защо да създава живот, ако идеята е да бъде унищожен на по-късен етап? Защо да се труди толкова над един толкова ефимерен продукт? Какъв е така нареченият ендгейм, в крайна сметка?

— Така е, въпросът, изглежда, няма решение.

— Не — каза физикът. — Напротив, има решение.

Томаш го погледна учуден.

— Наистина ли?

— Да, професор Сиза намери решението.

— Разкажете ми — въодушеви се историкът. — Не ме дръжте в напрежение.

— Нарича се Окончателен антропен принцип и се основава на констатацията, че е безсмислено да се създава съвършена организация, която би довела до появата на живот, само за да бъде унищожен по-късно. Окончателният антропен принцип постановява, че Вселената е създадена, за да поражда живот. Но не какъвто и да е живот, а разумен живот. И след като се е появил, разумният живот никога няма да изчезне.

Историкът повдигна вежди и на лицето му се изписа недоверие.

— Разумният живот никога няма да изчезне?

— Да.

— Но как е възможно това? Нима не казахте преди малко, че Земята ще бъде разрушена?

— Да, разбира се. Това е неизбежно.

— Тогава как е възможно да не изчезне?

— Явно ще се наложи да напуснем Земята.

— Да напуснем Земята? — Томаш се разсмя. — Извинете, но това започва да ми прилича на научна фантастика.

— Така ли ви се струва? И въпреки това някои учени започват да гледат сериозно на подобен сценарий, знаете ли?

Усмивката на историка се стопи.

— Сериозно ли говорите?

— Разбира се. Земята няма бъдеще, ще бъде разрушена.

— И къде ще отидем?

— Как къде! Ще отлетим на други звезди, разбира се.

Томаш объркано поклати глава.

— Извинете, но какво ще разреши това?

— Ами… струва ми се очевидно, нали? Ако тръгнем към звездите, ще се спасим от неизбежната гибел на Земята.

— И какво от това? Нали звездите ще изчезнат? Нали галактиките също ще угаснат? Нали и Вселената ще загине? Дори да успеем да напуснем Земята, само ще отложим неизбежното, не е ли така? При тези обстоятелства как е възможно да се твърди, че разумният живот никога няма да изчезне?

Луиш Роша обходи с поглед олтара, издържан в маниеристки стил, но вниманието му бе обсебено от мислите му.

— Оцеляването и поведението на живота в далечно бъдеще е предмет на изучаване на един нов клон на физиката — каза той с неутрален тон, типичен за академичните изложения. — Знаете ли, изследванията около този въпрос започнаха с една статия на Фрийман Дайсън, публикувана през 1979 година: „Време без край: физика и биология в отворена вселена“103. В нея Дайсън предлага една обща схема, по която работиха и други учени, интересуващи се от същия въпрос, и по-специално Стив Фрочи, който публикува научен текст на същата тема в списание Сайънс през 1982 г. Последваха и други публикации, като всички се основаваха на физичните закони и информатиката.

Томаш продължаваше да гледа объркано.

— Всичко това ми изглежда необикновено — сподели той. — Нямах и най-малка представа, че се е появил нов клон на физиката, който се занимава с оцеляването на живота в далечно бъдеще. Но честно казано, не смятам, че е възможно, на фона на потресаващата картина на неизбежната гибел на звездите и галактиките, която обрисувахте преди малко. Как е възможно животът да оцелее при тези условия?

— Искате ли да ви обясня?

— Моля! Целият съм в слух.

— Вижте, ще го изложа в общи линии, съгласен ли сте? Ще оставим техническите подробности за друг, по-спокоен разговор.

— Добре.