Божията формула

— Не, разбира се — съгласи се физикът. — Но означава, че ускорението е фаза, която ще трябва да приключи. От тук до свиването има само една крачка. — Прокашля се. — Вижте, има нещо, което установяваме при всеки анализ на дадена система, и то е, че всичко си има начало и край. Всичко, което се ражда, в крайна сметка умира. Растенията поникват и умират, животните се раждат и умират, екосистемите се раждат и умират, планетите се раждат и умират, звездите се раждат и умират, галактиките се раждат и умират. Но ние знаем, че пространството и времето са възникнали с Големия взрив. Следователно по силата на принципа, че всяко нещо, което има начало, има и край, пространството и времето също ще изчезнат. Но според теорията за Топлинката смърт, щом веднъж са се появили, пространството и времето няма да изчезнат, което противоречи на вселенския принцип. Следователно Големият срив е най-вероятният край на Вселената, тъй като е в съгласие с принципа, че всичко родено, накрая умира.

— Разбирам — прошепна Томаш. — Това означава, че ще настъпи момент, в който материята ще започне да се свива, така ли?

— Не. Професор Сиза смяташе, че тя няма да се свие.

— Какво ще стане тогава?

— Както вече ви обясних, учените вярват, че Вселената може да е сферична, крайна, но без граници. Ако можехме да пътуваме непрекъснато в една и съща посока, навярно щяхме да се върнем там, откъдето сме тръгнали.

— Щяхме да сме нещо като космически Фернандо Магелан.

— Точно така. И понеже Теорията на относителността показва, че пространство и време са различни проявления на едно и също нещо, професор Сиза вярваше, че по някакъв начин и времето е сферично.

— Сферично време?…

— Представете си следното — каза Луиш Роша, описвайки въображаема сфера с ръце. — Представете си, че времето е планетата Земя и че Големият взрив се намира на Северния полюс. Можете ли да си го представите?

— Да.

— Представете си, че няколко кораба са събрани на Северния полюс в точката на Големия взрив. Единият се казва Млечен път, другият Андромеда, третият Галактика М 87. Изведнъж корабите тръгват на юг по различни маршрути. Какво става?

— Ами… започват да се отдалечават един от друг.

— Вярно. Понеже Земята е кръгла и корабите се отдалечават от Северния полюс, те се отдалечат и един от друг. Толкова много се отдалечават, че по някое време престават да се виждат, нали?

— Да.

— Отдалечаването продължава, докато стигнат до екватора — точката на апогея. Но след екватора пространството започва да се свива и корабите се приближават един до друг. Докато, вече съвсем близко до Южния полюс, отново се съзират.

— Точно така.

— И всички се сблъскват на Южния полюс.

Томаш се разсмя.

— Ако не внимават.

— Професор Сиза вярваше, че време-пространството е сферично. На този етап, заради Големия взрив и навярно сферичното разширяване на пространството и времето, материята се раздалечава. Галактиките стават все по-далечни една спрямо друга. В същото време бавно умират, превръщайки се в инертна материя. Настъпва повсеместен студ. Но идва момент, когато след апогея на разширяването времето и пространството ще започнат да се свиват. Това ще доведе до повишаване на температурата по същия начин, както газовете се нагряват при свиване. Времепространственото свиване ще приключи с жесток сблъсък на Южния полюс на Вселената, нещо като Големия взрив наопаки. Големият срив.

— Нима животът може да преживее това?

— Биологичният живот на въглеродна основа? — Поклати глава. — Не. Този живот ще изчезне много преди това, вече ви казах. Но Окончателният антропен принцип постулира, че интелектът ще надживее Вселената.

— Но как?

— Пръскайки се из Вселената така, че да овладее контрола над целия процес.

Томаш отново се разсмя.

— Вие май се шегувате.

— Говоря сериозно. Много физици вярват, че това е възможно, и някои дори са демонстрирали как.

— Наистина ли вярвате, че разумът, роден на такава мъничка планета като Земята, ще придобие контрол над нещо толкова огромно като Вселената?

— Не е чак толкова невероятно, колкото изглежда на пръв поглед — каза Луиш Роша. — Не забравяйте какво се казва в Теорията на хаоса. Щом една пеперуда може да повлияе на климата на планетата, защо разумът да не може да повлияе на Вселената?

— Говорим за различни неща…

— Дали? — запита се физикът. — Убеден ли сте?

— Искам да кажа… да, така мисля. Все пак Вселената е много по-голяма от Земята, нали така?