— Това е Цезаров шифър с името на Айнщайн отпред — поясни Томаш. — Виждате ли? Идеята е да се напише ключовата дума в самото начало, в този случай
— Да. И какво ще правим сега?
— Сега ли? Сега ще поставим нормалната азбука под шифровата азбука и ще видим дали буквите отговарят на някакво послание.
Написа обикновената азбука под тази на шифъра.
— Нека да видим сега на какво отговаря товара
Написа решението.
И двамата се заеха да анализират резултата.
—
— Означава, че това не е решението — въздъхна Томаш. — Означава, че трябва да потърсим друг път. — Почеса се замислено по брадичката. — По дяволите, какъв може да е този шифър, включващ името на Айнщайн?
Историкът опита още няколко варианта, но към полунощ се оказа в сляпа улица. Не успяваше да получи шифрова азбука с името на Айнщайн, която да проработи. Отчаян и изморен, той се отпусна на стола и притвори очи.
— Не мога — прошепна обезсърчен. — Както и да опитвам, не става.
— Отказвате ли се?
Томаш изгледа физика и като марионетка, внезапно изпълнена с енергия, бързо се надигна и сграбчи листа.
— Не мога — възкликна той. — Трябва да продължа да опитвам.
— Какво смятате да правите в такъв случай?
— Добър въпрос. След като вариантите с името на Айнщайн не проработиха, какво би могъл да направи?
— Засега може би е по-добре да забравим този втори ред, а?
— Томаш сви устни. — Я по-добре да се опитаме с този. — Посочи първия ред. — Виждате ли това? Тук се казва
Физикът се замисли.
— Доколкото знам, не. Нищо не съм забелязал.
— Тогава какъв, по дяволите, е този знак, за който се споменава в криптограмата? И двамата останаха загледани в думите see sign.
— А може би самата фраза е някакъв знак? — попита Луиш Роша.
Томаш повдигна вежди.
— Фразата да е всъщност знакът?
— Забравете, идеята е глупава.
— Не, не. Нека да помислим. — Пое си дълбоко дъх. — Как тази фраза сама по себе си може да бъде знак? Ами… ако е анаграма?
— Анаграма ли?
— Да, защо не? Да видим какво ще стане, ако разместим буквите. — Наведе се над листа и се зае да пробва разни комбинации. — Нека да свържем съгласни с гласни. Да видим. Съгласните са
Опита различни съчетания, като използваше буквите, включени в думите
— Не, нищо не излиза — установи криптоаналитикът. — Може би е по-добре да опитаме с
Застина.
Взря се смаян в последния ред, с полуотворена като на риба уста. Дълго остана безмълвен, забил поглед в думата, която най-неочаквано се беше появила на листа, докато най-сетне изрече като сомнамбул скритото послание в анаграмата.
—
В неудържима възбуда, почти в треска, прекараха следващия час, ровейки из Библията, която бяха издърпали нетърпеливо от ръцете на сънения свещеник, на чиято врата бяха похлопали в църквата „Сан Мигел“. Томаш четеше и препрочиташе Петокнижието, търсейки някакъв знак, който да се появи в текста като спасителното „Сезам, отвори се!“.
— В начало Бог сътвори небето и земята — прочете на глас за трети път. — А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един. И рече Бог: да има твърд посред…
— Чуйте — запротестира Луиш Роша, явно възбудата постепенно беше започнала да отстъпва пред умората. — Нали няма пак да четете всичко това отначало?
Томаш се поколеба.
— Трябва да чета. Иначе как ще открия знака?
— Но дали знакът наистина е тук?
Историкът размаха омачкания лист със записките.
— Нима не видяхте шифрованото послание от Айнщайн? От
— Но какъв знак?
Томаш погледна към големия том на Библията, който седеше разтворен на бюрото.
— Не знам. Нали това трябва да открия?
— И ще го откриеш, като прочетеш триста пъти Битие?
— Ако се наложи — каза Томаш. — Ще го прочета толкова пъти, колкото е нужно, за да проумея кой е знакът, за който говори Айнщайн. Да виждате друга алтернатива?
Луиш Роша посочи към втория ред на шифрованото послание.