Читаем Божията формула полностью

— Алтернативата е да се опитаме да дешифрираме това последно послание. Това lya ovqo.

— Но аз не мога да разбия този шифър…

— Извинете, но вече ви видях да разбивате шифъра на първия ред.

— Беше анаграма, доста по-лесно нещо.

— Няма значение. Щом успяхте да дешифрирате първия ред, ще успеете да дешифрирате и втория.

— Вижте, вие не разбирате. Вторият ред е безкрайно по-труден от…

Мобилният му телефон иззвъня.

Томаш се поколеба, премисляйки възможността да го изключи. Нуждаеше се от пълна концентрация, за да разбие шифъра и да разкрие тайната преди осем часа сутринта. Ако не успееше да се справи, щяха да върнат Ариана в Иран, а той не можеше да го допусне. Трябваше да разбие последния шифър, а за целта му беше необходима пълна концентрация. Май беше по-добре да изключи мобилния.

Телефонът продължаваше да звъни.

— Ало?

Беше решил да се обади, това нямаше да го разсее чак толкова, нали? Освен това можеше да е Грег с новини от Ариана.

— Професор Нороня?

Не беше Грег.

— Да, аз съм. Кой се обажда?

— Обажда се Говея, от университетската болница.

Беше лекарят на баща му.

— А, доктор Говея. Разговаряхме наскоро. Как сте?

— Професор Нороня, трябва незабавно да дойдете тук.

— Къде? В болницата ли?

— Да.

— Баща ми добре ли е?

— Не, професор Нороня. Баща ви не е добре.

— Какво става?

— Елате, моля ви.

— Но какво става, за Бога?

За момент телефонът остана безмълвен.

— Баща ви няма да преживее нощта.

XLII

Веднага след появата си в болницата, Томаш беше отведен ОТ дежурната сестра в стаята, където се намираше баща му. Минаваше един часът и болничните отделения бяха потънали в мрак, разсейвай от бледата светлина на една-две лампи в ъгъла, рисуващи призрачни фигури по стените.

Дрезгава кашлица накъсваше тежкото дишане на потъналите в неспокоен сън болни.

Доктор Говея дойде да го посрещне в коридора и сдържано го поздрави.

— Направи много тежка криза — каза докторът, кимайки му да влезе в стаята. — Сега е в съзнание, но не знам докога.

— А майка ми?

— Вече й съобщихме.

Томаш влезе в стаята и видя очертанията на тялото на баща си под белия чаршаф в полумрака на дискретна лампа. Старият професор лежеше, положил глава на огромна възглавница, и се виждаше, че едва диша. Погледът му беше безжизнен, но нежно просветна, когато позна сина си.

Новопристигналият го целуна по челото, после дръпна един стол и седна край леглото, до нощната масичка, неспособен да продума. Томаш хвана немощната ръка на баща си и усети колко е студена. Нежно я стисна, сякаш да му предаде енергия и да го съживи. Мануел Нороня едва-едва се усмихна, но достатъчно, за да насърчи сина си да му проговори.

— Е, татко? Как вървят нещата?

Старият математик си пое на два пъти дъх, преди да събере сили да отговори.

— Не издържам повече — прошепна. — Не издържам.

Томаш се приведе над леглото и опитвайки се да сдържи сълзите си, прегърна баща си. Почувства колко е крехък, изнемощял, като сухо листо, готово да падне от дървото при най-лекия зимен полъх.

— Ох, татко…

Старият нежно погали гърба на сина си.

— Не се измъчвай, Томаш. Такъв е животът…

Томаш вдигна глава и погледна баща си.

— Но, татко, не изглеждаш толкова зле…

— Не се самозалъгвай, сине. Вече съм на последната спирка в последното пътуване.

— Страхуваш ли се?

Мануел леко поклати глава.

— Не. Не ме е страх. — Задъха се. — Чудно нещо, преди треперех от страх, знаеш ли? Питах се дали ще мога да си поема дъх още веднъж, дали ще боли. Страхувах се и от крачката към непознатото, към небитието, от това, че трябва сам да вървя по този мрачен път. — Направи още една пауза, за да си поеме дълбоко въздух. — Но вече не ме е страх. Приемам, че това е краят. Приемам го.

Синът му стисна по-силно ръката му.

— Ще видиш, че ще издържиш. Ще видиш.

Старият професор немощно се усмихна.

— Не издържам, Томаш. Няма смисъл.

Говореше така, сякаш току-що беше пробягал маратон, сякаш нямаше вече сили да говори, но в същото време сякаш не можеше да спре, сякаш се беше вкопчил в последната възможност да изкаже всичко, което чувства. — Знаеш ли, вече се откъсвам от живота. Не ме интересуват нито интригите във факултета, нито глупостите на политиците. — Бавно повдигна ръка към прозореца. — Предпочитам да си стоя тук и да слушам чуруликането на някоя лястовица или шумоленето на дърветата от вятъра. Това значи за мен много повече от празното дърдорене и човешката какофония.

— Разбирам.

Мануел помилва нежно ръката на сина си.

— Искам да те помоля за прошка. Заслужаваш по-добър баща.

— О, не говори така. Ти беше страхотен.

— Не бях и ти го знаеш. — Бях отсъстващ баща, нямах нужното търпение с теб, бях потънал в уравненията и теоремите си, в изследванията си, в своя свят.

— Не се притеснявай. Знаеш ли, винаги съм се гордеел с теб. По-добре баща, който търси тайните на Вселената в уравнения, отколкото баща, който не знае какво търси.

Старият математик се усмихна, черпейки сили оттам, където мислеше, че ги няма.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Профайлер
Профайлер

Национальный бестселлер Китая от преподавателя криминальной психологии в Университете уголовной полиции. Один из лучших образцов китайского иямису — популярного в Азии триллера, исследующего темную сторону человеческой натуры. Идеальное сочетание «Внутри убийцы», «Токийского зодиака» и «Молчания ягнят».«Вампир». Весной 2002 года в китайском Цзяньбине происходит сразу три убийства. Молодые женщины задушены и выпотрошены. Найдены следы их крови, смешанной с молоком, которую пил убийца…Фан Му. В Университете Цзянбина на отделении криминалистики учится весьма необычный студент. Замкнутый, нелюдимый, с темными тайнами в прошлом и… гений. Его настоящий дар: подмечать мельчайшие детали и делать удивительно точные психологические портреты. В свои двадцать четыре года он уже помог полиции поймать нескольких самых опасных маньяков и убийц…Смертельный экзамен. И теперь некто столь же гениальный, сколь и безумный, бросает вызов лично Фан Му. Сперва на двери его комнаты появляется пятиконечная звезда — фирменный знак знаменитого Ночного Сталкера. А на следующий день в Университете находят труп. Убийца в точности повторил способ, которым Ночной Сталкер расправлялся со своими жертвами. Не вписывается только шприц, найденный рядом с телом. Похоже, преступник предлагает профайлеру сыграть в игру: угадаешь следующего маньяка — предотвратишь новую смерть…

Лэй Ми

Триллер