Божията формула

— Въпрос на гледна точка — каза Сисмондини. — Обективно погледнато, нашият човек в Техеран е спазил докрай инструкциите за сигурност, като не се е оставил да го заловят жив.

— Но той беше жив, когато го заловиха. Починал е по-късно.

— В случая това е едно и също. Ако го бяха заловили и го бяха подложили на разпит, катастрофата би била пълна. Иранците щяха да намерят начин да изтръгнат цялата информация и мисията ни в Техеран щеше сериозно да пострада. Ето защо сме много разтревожени от случилото се. Същото щяха да направят и с вас.

— Да, но не го направиха.

— И слава Богу. Но го дължите на вашата приятелка — заключи американецът. — Бихте ли ме извинили за секунда. — Смени тона, сякаш някой му шепнеше нещо на ухото. — Благодаря ви за информацията, беше извънредно полезна. А сега… сега един човек иска да говори с вас, okay?

— Добре.

— Един момент.

Дочуха се странни звуци по линията, после някаква музика, явно прехвърляха разговора.

— Hello, Томаш.

Португалецът разпозна дрезгавия и провлачен глас, привидно спокоен, със зле прикрита агресия.

— Мистър Белами?

— You’re a fucking genius.67

Наистина беше Франк Белами, шефът на дирекция „Наука и технологии“.

— Как сте, мистър Белами?

— Никак не съм доволен. Ама никак.

— Защо?

— Вие се издънихте.

— О, моля ви! Не е точно така…

— Взехте ли ръкописа?

— Не.

— Прочетохте ли ръкописа?

— Мм… не, но…

— Значи сте се издънили — отряза го Белами с познатите ледени нотки в гласа. — Не изпълнихте своята мисия. Провалихте се.

— Не е точно така.

— А как?

— Първо, не съм бил натоварен с операцията по кражбата на ръкописа. Както навярно знаете, аз не съм оперативен служител на вашето проклето управление, нито съм бил подготвен за въоръжен взлом. Щом операцията се е провалила, то е, защото вашият човек не е бил достатъчно компетентен, за да я осъществи успешно.

— Fair enough68 — съгласи се шефът от ЦРУ. — Ще го отнесе колегата от дирекция „Операции“.

— И второ, попаднах на следа за местонахождението на професор Сиза.

— Is that so?69

— Да. Името на един хотел.

— Кой?

— Хотел „Орчард“.

Белами замълча, изглежда записваше нещо.

— Ор… чард — каза бавно. — Къде се намира?

— Не знам. Разполагам само с името.

— Много добре, ще наредя да проверят.

— Направете го — настоя Томаш. — Трето, макар и да не ми разрешиха да прочета ръкописа на Айнщайн, знам, че иранците са объркани и не знаят как да го интерпретират.

— Сигурен ли сте?

— Да, така ми казаха.

— Кой ви го каза?

— Моля?

— Кой от иранците ви каза, че са объркани и не разбират ръкописа?

— Ариана Пахраван.

— А, хубавицата от Исфахан. — Направи кратка пауза. — Наистина ли е богиня в леглото?

— Извинете?

— Чухте ме добре.

— Дори няма да ви удостоя с отговор на този въпрос.

Белами се разсмя.

— Хм… чувствителен сте на тази тема, нали? Знам, че сте влюбен…

Томаш го прекъсна.

— Вижте какво — каза той с негодувание. — Искате ли да чуете какво имам да ви казвам, или не?

Американецът смени тона.

— Go on.70

— Мм… докъде бях стигнал?

— Казвахте, че иранците били объркани от документа.

— А, да — възкликна Томаш, подхващайки отново разказа си. — Направо останали изумени от това, което са прочели, и явно не знаят как да тълкуват текста. Ако правилно съм разбрал, иранците смятат, че ключът към ръкописа се намира в две шифровани послания, оставени от Айнщайн.

— Така…

— Но на мен ми бе предоставен достъп до тези две послания. Нося ги със себе си.

— Хм, хм.

— Вече разшифровах едното.

За кратко се възцари тишина.

— Е, аз какво ви казах? — възкликна Белами. — You’re a fucking genius!

Томаш се разсмя.

— Знам.

— И какво открихте в разшифрованото послание?

— Честно да си призная, не го разбирам напълно.

— Какво искате да кажете? Или сте го разшифровали, или не сте.

— Разшифровах го — потвърди той.

В действителност Томаш не беше разбулил сам загадката със стиховете, Ариана също беше участвала в работата, но криптоаналитикът реши, че е по-добре да пропусне този факт. Нещо му подсказваше, че Белами ще скочи до небето, ако узнае, че иранката, отговаряща за проекта Die Gottesformel, е в течение на всичко.

— Е, и? — поиска да узнае американецът. — Как да ви разбирам?

— Искам да кажа, че самото послание вероятно също е ребус — поясни криптоаналитикът. — В един загадъчен текст е скрит друг загадъчен текст. Дешифрираш единия текст, а отдолу изскача друг.

— А вие какво очаквахте?

— Моля?

— Питам какво сте очаквали. Авторът на ръкописа е най-умният човек, който е живял някога на тази планетата. Логично е да се очаква, че неговите ребуси ще се отличават с най-голяма сложност, не смятате ли?

— Всъщност имате право.

— Разбира се, че имам право — каза Белами. — По-добре ми обяснете за какво става въпрос в този шибан ребус, който вече сте дешифрирали.

— Минута.