Божията формула

— Опитай се да вникнеш в същината на въпроса. Хайзенберг установил първо, че положението и скоростта на една микрочастица не могат да бъдат определени едновременно и с точност поради присъствието на наблюдателя. Повтарям, поради присъствието на наблюдателя. Това е възлов момент. Принципът на неопределеността не твърди, че поведението на микрочастиците е недетерминирано. Просто това поведение не може да се предвиди поради присъствието на наблюдателя и въздействието му върху наблюдаваните частици. С други думи, поведението на микрочастиците е детерминирано, но неопределимо. Разбра ли?

— Хм…

— Ето в какво е тънкостта на въпроса. — Вдигна ръка. — В това изтънчено лукавство. Според Принципа на неопределеността ние никога не бихме могли да докажем, че поведението на материята е детерминирано, защото винаги, когато се опитваме да го направим, интерференцията ни пречи да получим доказателство за това.

— Разбирам — промърмори Томаш. — В такъв случай защо въобще се е стигнало до подобен дебат?

Баща му се разсмя.

— И аз си задавам същия въпрос — каза той. — И аз, и Сиза сме се чудили как така никой не се е сетил, че това е семантичен проблем, породен от бъркането на думите неопределено и неопределимо. — Вдигна ръка. — Но не това е главното. Най-важното е, че като отхвърля възможността някой ден да можем да узнаем всичко за бъдещето и за миналото, Принципът на неопределеността разкрива лукавството на Вселената. Сякаш Вселената ни казва: историята е предначертана, откак свят светува, но вие никога няма да можете да го докажете и никога не ще можете да я узнаете. Ето го изтънченото лукавство, за което ти говоря. Принципът на неопределеността ни учи, че макар и всичко да е предопределено, последната реалност е неопределима. Вселената е скрила тайните си зад това великолепно, изумително решение.

Томаш препрочете изречението на Айнщайн.

— Изкусен е Всевишният, но злонамерен той не е — бавно прочете изречението. — В тайните на природата се крие величие, а не лукавство. — Вдигна глава. — А тази част, в която се говори, че Бог не е злонамерен, нито прибягва до хитри уловки?

— Същото, което съм казвал неведнъж — отвърна бащата. — Вселената крие тайните си, защото е безкрайно сложна.

— Разбирам — потвърди Томаш. — И все пак, тази неопределимост на поведението на материята е валидна само за света на атомите, нали?

Математикът се намръщи леко.

— Виж, истината е, че принципът функционира на всички нива.

— Мислех, че тази неопределеност е само на квантово ниво… — изненада се Томаш.

— Така са мислели навремето. Но междувременно били направени нови открития.

— Какви открития?

Мануел Нороня се вгледа в града отвъд прозореца. Погледът му се рееше жадно навън, сякаш беше птица в кафез, която гледа небето през решетките.

— Какво ще кажеш, да отидем да пийнем по едно кафе на площада?

XXIV

Площадът „Праса ду комерсио“ лениво се пробуждаше в приятното сънливо утро. Слънцето блестеше по белите фасади и металните решетки на балкончетата на старите сгради, оградили площада, където самотно се издигаше жълто-кафявата фасада на старата църква „Свети Яков“. Малки сергии внасяха оживление на площада с изложените на тях ярки дрехи, син порцелан и евтина бижутерия. Кафенето с изнесените навън масички привлече разхождащите се баща и син, които се настаниха на една маса, протегнаха крака и обърнаха лица към слънцето, наслаждавайки се на приятната топлина, която се разливаше по телата им.

Сервитьорът се появи с тефтер в ръка и питащ поглед, клиентите си поръчаха две кафета еспресо.

Когато младежът се отдалечи, Томаш погледна баща си.

— Спомена преди малко, че неопределимостта не е свойство само на квантовия свят…

— Да.

— Но това противоречи на всичко, казано досега. Теорията на относителността и класическата физика на Нютон не бяха ли детерминистки?

— И все още са.

— Но според тях поведението на материята е предсказуемо…

— Не е съвсем така.

— Не разбирам. Както ми казаха преди няколко дни, ако аз знам положението, скоростта и посоката на движение на едно тяло, бих могъл да изчисля с точност всички минали и бъдещи движения. Нима това не е предсказуемост?

— Нещата не стоят точно така. Някои по-късни открития промениха всичко.

— Какви открития?

Сервитьорът се появи и остави двете кафета на масата. Мануел Нороня се изправи на стола, отпи малка глътка и зарея поглед в небето, загледан в облаците, които се плъзгаха леко из искрящата синева.

— Защо не можем да прогнозираме с точност времето, Томаш?

— Моля?

Математикът посочи към небето.

— Защо според телевизионната прогноза небето днес трябваше да е ясно, а аз виждам облаци, които опровергават тази прогноза?

— Знам ли — засмя се Томаш. — Защото нашите метеоролози са некадърници, предполагам. Бащата отново изпружи крака и обърна лице към слънчевата топлина.

— Грешен отговор — каза той. — Проблемът е в уравнението.

— Как така?