Божията формула

— Дори и нашият живот е управляван от хаоса. Представи си, че влизаш в колата и миг преди да потеглиш, разбираш, че си прищипал края на сакото си с вратата. Какво ще направиш в такъв случай? Отваряш вратата, оправяш си сакото, затваряш вратата и потегляш. Губиш пет секунди за това. На първия завой се появява камион и те премазва. Оставаш парализиран за цял живот. А сега си представи, че не си си прищипал сакото с вратата. Какво става? Потегляш веднага и пристигаш на завоя пет секунди по-рано, нали? Поглеждаш надясно, виждаш камиона да се приближава, чакаш да мине и продължаваш пътя си. Това е Теорията на хаоса. Заради прищипаното сако си загубил пет секунди, които ще променят остатъка от живота ти. — Махна примирено. — Дребни причини, големи последици.

— И всичко това заради нещо толкова незначително?

— Да. Внимавай сега. Вече е било предопределено, че ти ще прищипеш сакото си с вратата на колата. Защото си го навлякъл небрежно сутринта. Навлякъл си го, защото си се събудил кисел. А си се събудил кисел, защото си спал малко. Спал си малко, защото си легнал късно. А си легнал късно, защото си имал работа във факултета. Работата е трябвало да се свърши, защото еди–какво си и еди–що си. Всяко нещо е причина за друго и влече последици, които стават причина за други последици, с постоянния ефект на доминото, където всичко е детерминирано, но си остава неопределимо. Шофьорът на камиона е могъл да удари спирачките навреме, но не го е направил, защото е видял да минава хубаво момиче и е погледнал настрани. А момичето е минало оттам точно в този момент, защото е закъсняло. Закъсняло е заради приятеля си, който се е обадил по телефона. А приятелят й се е обадил заради това и онова. Всичко е причина и следствие.

Томаш прокара ръка по косата си.

— Чакай малко — каза той. — Да си представим, че можем да въведем всички данни на Вселената в един свръхкомпютър. В този случай дали бихме могли да узнаем цялото минало и цялото бъдеще?

— Да, тук влиза в действие Демонът на Лаплас. Миналото и бъдещето вече съществуват и ако ние знаем всички закони и успеем да определим с точност и едновременно скоростта, посоката и положението на всяка частица материя, бихме успели да видим и миналото, и бъдещето.

— Следователно на теория е възможно…

— Не, на теория не е възможно.

— Извинявай — поправи го Томаш. — На теория е възможно. Но на практика не е.

Бащата поклати глава.

— Ето ти още един пример за лукавството на Вселената — каза. — Ако ние успеем да узнаем всичко за настоящото състояние на Вселената, бихме могли да определим миналото и бъдещето, след като всичко е вече предопределено. Но дори и от гледна точка на теорията не е възможно да се научи всичко, свързано с настоящото състояние на Вселената.

— Но защо?

— Заради едно друго качество на Вселената — отговори математикът. — Безкрайността.

Томаш недоверчиво повдигна вежди.

— Безкрайността ли?

— Да. Не си ли чувал за Парадокса на Зенон?

— Чувал съм, разбира се.

— Можеш ли да кажеш в какво се състои?

— Да не би да съм на изпит?

— Опитай, моля те.

Синът присви очи и се опита да си припомни.

— Ами… доколкото си спомням, това беше онази история с надбягването на костенурката и заека, нали? Първо тръгва костенурката, но понеже заекът е по-бърз, той скоро я задминава. Проблемът е, според Зенон, че заекът никога няма да настигне костенурката, защото пространството, което ги дели, е делимо до безкрайност. Нали така беше?

— Да — потвърди бащата. — Парадоксът на Зенон илюстрира математическия проблем за безкрайността. За да пробяга един метър, заекът ще трябва да пробяга половината от това разстояние. Оставащата половина се дели на още две половини, които на свой ред се делят наполовина, другите половини също се делят и така до безкрайност.

— Но какво искаш да докажеш с това?

— Първо искам да докажа, че безкрайността е непреодолим проблем, що се касае до предвидимостта. — Махна към небето. — Нека се върнем на примера с времето. Прогнозата на времето в дългосрочен план се възпрепятства от два типа фактори. Единият е от чисто практическо естество. Дори и да познавам всички фактори, които влияят върху състоянието на времето, аз би трябвало да взема под внимание всичко. Дишането на всяко животно, движението на всяко живо същество, слънчевата активност, вулканичните изригвания, дима, бълван от всеки автомобил, от всеки комин, от всяка фабрика, всичко. Аз нямам практическата възможност да обхвана едновременно въздействието на всички тези фактори, нали?

— Да, разбира се, това е невъзможно.

— Вторият тип фактори е свързан с проблема за безкрайността. Например, нека си представим, че би трябвало да измеря температурата в глобални мащаби в определен момент, за да направя екстраполации. Да предположим, че тук, в Коимбра, поставям термометъра и по обяд, да кажем, е… мм… кажи някаква стойност.

— Двайсет градуса?

Баща му извади писалката от джоба на сакото си и набързо нахвърли някакви цифри на същата хартиена салфетка, където вече беше написал числото, дало повод за откриването на хаотичните системи.