Божията формула

— Много добре, 20 градуса — каза математикът. — Но истината е, че това измерване е приблизително, нали? Аз отчетох само единиците. А ние знаем, че малките изменения в първоначалните условия водят до големи промени в крайните резултати. Щом е така, важни са и десетиците, стотиците и хилядните, не мислиш ли?

— Ами, добави ги тогава.

Мануел прибави още три цифри.

— А… следващите стойности? Според Теорията на хаоса те също са важни. Значи, трябва да добавим и следващите стойности, колкото и нищожни да са, след като всяко изменение би могло да причини гигантски по мащабите си резултати.

— Хм.

Математикът добави още числа.

— Но и това не е достатъчно — заключи той. — Тъй като и числото, което идва след тези, също би могло да има решаващо значение. — Усмихна се. — Искам да кажа, че измерването би включило безкрайна поредица от числа. А това не е възможно, нали? Следователно, колкото и числа да добавяме, никога няма да узнаем с точност температурата на дадено място и в даден час, след като ще трябва да изчисляваме нещо въз основа на безкрайна поредица от данни.

— Да, разбрах.

— Но проблемът е още по-сложен. Температурата тук, на тази маса, може да се окаже различна от температурата на метър разстояние. — Махна настрани. — Следователно ще ни се наложи да измерим температурата на всички пространства в Коимбра. А това не е възможно, нали? Също както в Парадокса на Зенон, лесно ще установим, че всеки метър е безкрайно делим. Ще трябва да измеря температурата на всички съществуващи пространства, за да науча първоначалните стойности. Но тъй като разстоянието между пространствата, колкото и малко да е то, винаги може да се раздели наполовина, никога няма да успея да измеря цялото пространство. Същото се отнася и за времето. Интервалът между една секунда и друга е делим до безкрайност, нали така? А между един и следващ миг може да има съвсем деликатни колебания на температурата, които ще трябва да бъдат измерени. Но тъй като времето също е делимо до безкрайност, според принципа, илюстриран с Парадокса на Зенон, аз никога не бих могъл да изчисля това. Спомни си, че от тълкуването на Парадокса на Зенон следва, че в един метър съществува същото пространство, колкото в цялата Вселена, в една секунда има толкова време, колкото в цяла вечност, и това е едно от тайните свойства на Вселената.

— Разбирам…

Мануел взе чашата и допи останалото кафе. Въздъхна, отпусна се на стола и притвори очи, наслаждавайки се на приятната топлина на слънцето.

— Спомняш ли си за Теоремите за непълнота на Гьодел, за които говорихме по-рано?

— Да.

— Нека да видим дали си ги запомнил — каза Мануел. — Какво гласят теоремите?

Томаш тръсна глава.

— Но, татко…

Бащата отвори едното си око и се вгледа в Томаш.

— Не си ли спомняш?

— Не!

— Нима не си спомняш, че според Теоремите за непълнота не можем да докажем истинността на всички твърдения в дадена математическа система?

— Ах, да.

— Тази констатация има огромно значение, схващаш ли?

— Но защо? Какво й е необикновеното?

— Много просто — каза Мануел. — Теоремите за непълнота разкрили още една тайнствена страна на Вселената. Онова, което Вселената ни казва чрез тези две теореми, е следното: има неща, които вие знаете, че са верни, но никога няма да можете да го докажете заради изкусния начин, по който аз, Вселената, съм скрила последната частица истина. Можете да опознаете голяма част от истината, но нещата са така устроени, че никога да не можете да ги разберете напълно. Сега схващаш ли?

— Да.

Математикът отвори ръце с типичния си жест, който съпровождаше обясненията му.

— Добре! — възкликна той. — Принципът на неопределеността, Теорията на хаотичните системи и Теоремите за непълнота имат дълбок смисъл, защото разкриват невероятната сложност и финес на Вселената. — С жест обгърна небето. — Целият Космос се основава на математиката, основните закони на Вселената се изразяват чрез уравнения и математически формули, законите на физиката са алгоритми за обработване на информация и тайните на Вселената са закодирани в математическия език. Всичко е свързано с всичко, дори и онова, което изглежда произволно и изолирано. Но дори и езикът на математиката не може да разгадае напълно този шифър. Ето, това е най-загадъчното свойство на Вселената — начинът, по който крие крайната истина. Всичко е детерминирано, но и неопределимо. Математиката е езикът на Вселената, но ние не можем да го докажем. Когато стигаме до дъното на нещата, винаги попадаме на някакво тайнствено було, което покрива лика на загадката. Творецът крие своя подпис. Нещата са създадени толкова изкусно, че не можем да разкрием напълно дълбоката им тайна.

— Хм.

— Винаги ще има някаква загадка в дъното на Вселената.

XXV