Божията формула

— А! — възкликна Луиш Роша, сякаш най-сетне беше чул аргумент, заради който си струваше да продължи лекцията. — Ето една интересна възможност. — Обърна се и закрачи обратно към бюрото, след като постави отново книжата си върху него. — Значи все пак лекцията не е приключила. Имаме една малка подробност за изясняване. Дали би било възможно да се докаже, че Вселената не е вечна? Всъщност този въпрос ни препраща към един основен проблем, а именно: наблюденията противоречат на теорията. — Потри ръце. — Някой тук знае ли за какви противоречия става въпрос?

Никой не знаеше.

— Добре, първото противоречие се проявява в Библията, макар че това няма голямо значение за физиката, разбира се. Но все пак е любопитен факт, който си заслужава да разгледаме. Според онова, което се казва в Стария завет, Господ създал света чрез първичната експлозия на светлината. Макар това да е основен постулат за юдаизма, християнството и исляма, науката го подлага на съмнение. Библията все пак не е научен текст, нали? Тезата за вечната Вселена е, както ви казах, общоприето обяснение, поради вече посочените причини. — Направи драматичен жест. — Но през XIX век било направено много важно откритие, едно от най-забележителните открития в науката изобщо, което поставило под съмнение идеята за вечната Вселена. — Изгледа групата. — Някой досеща ли се за какво откритие става дума?

Всички мълчаха.

Професорът взе черен маркер и написа на дъската едно уравнение.

— Знаете ли какво е това?

Студентите впиха поглед в дъската.

— Това не е ли Вторият закон на термодинамиката? — попита едно слабо, рошаво момче с очила, вероятно отличникът на курса.

— Точно така — възкликна Луиш Роша. — Вторият закон на термодинамиката. — Посочи всеки елемент от нахвърляното на дъската уравнение. — Триъгълникът означава изменението, S — ентропията, знакът > означава, както знаете, по-голямо и 0 си е нула. С други думи, това уравнение ни доказва, че промяната на ентропията във Вселената е винаги по-голяма от нула. — Посочи дъската с маркера. — Вторият закон на термодинамиката. — Кимна към студента, който се беше обадил преди това. — Кой го е формулирал?

— Клаузиус, професоре. През 1861 г., ако не се лъжа.

— Рудолф Юлиус Емануел Клаузиус — напевно произнесе професорът, явно изцяло погълнат от материята. — Клаузиус вече бил формулирал Закона за запазването на енергията, според който енергията във Вселената е константа, не може да бъде създадена, нито унищожена, само преобразувана. После решил да предложи понятието ентропия, което обхваща всички форми на енергия, вярвайки, че тя също е константа. Ако Вселената е вечна, следователно и енергията би трябвало да е вечна, както и ентропията. Но когато започнал да прави изчисления, той открил шокиран, че загубата на топлина при една машина превишава винаги извършената работа, водейки до неефективност. Клаузиус отказал да приеме този резултат, започнал да изучава природните феномени и живите организми, в това число и човека, и стигнал до заключението, че явлението се проявява навсякъде. След многобройни опити той се предал пред очебийните факти. Ентропията не била константа, а непрекъснато нараствала. Непрекъснато. Така се родил Вторият закон на термодинамиката. Клаузиус открил действието на този закон при термодинамичните процеси, но теорията за ентропията бързо се разпростряла върху всички природни явления. Установено било, че ентропия съществува в цялата Вселена. — Вгледа се в студентите. — Какви са последиците от това откритие?

— Нещата стареят — каза студентът с очилата.

— Нещата стареят — потвърди професорът. — От Втория закон на термодинамиката произтичат три важни следствия. Първо, всички неща стареят, следователно идва време, когато ще умрат. Това ще стане, когато ентропията достигне максималната си точка, в момента, в който температурата в цялата Вселена се изравни. На второ място, доказва се съществуването на „стрела на времето“. Тоест Вселената може да е детерминирана и цялата й история вече да съществува, но еволюцията й е винаги с посока от минало към бъдеще. Този закон постановява, че всичко еволюира с времето. И последно, Вторият закон на термодинамиката доказва, че ако всичко старее, то е, защото в някакъв момент всичко е било младо. Имало е момент, в който ентропията е била минимална. Моментът на раждането. — Направи драматична пауза. — Клаузиус показал, че съществува момент, в който Вселената се е родила.

— Професоре, нима искате да кажете, че още през XIX век се е знаело, че Вселената не е вечна?