Божията формула

— Шум. Виждаме всички онези точици, които играят по екрана, и чуваме дразнещ шум, нещо като крррррр, нали? Трябва да знаете, че един процент от него се дължи на това ехо. — Роша се усмихна. — Ако някой ден гледате телевизия и ви доскучае, предлагам да включите канал без програма, за да видите раждането на Вселената. Няма по-добро реалити шоу от това.

— А този първичен взрив, професоре, би ли могъл да бъде изразен математически?

— Да. Всъщност Пенроуз и Хокинг доказали поредица от теореми, с които демонстрирали, че Големият взрив е бил неизбежен. — Махна към дъската. — В някой от следващите часове ще се запознаем с тези теореми.

— Но, господин професоре, обяснете ни малко по-подробно какво точно е станало след Големия взрив. Звезди ли са се образували?

— Всичко станало някъде преди десет или двадесет милиарда години, навярно преди петнадесет милиарда години. Енергията е била съсредоточена в една точка и се пръснала след чудовищна експлозия.

Обърна се към дъската и надраска набързо прословутото уравнение на Айнщайн.

— Както се вижда от това уравнение, енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Онова, което е станало, е именно трансформирането на енергията в материя. В първия миг се появило пространството, което веднага се разширило. В този начален миг се появила една суперсила и всички закони. Температурата била неимоверно висока, няколко десетки хиляди милиони градуса. Суперсилата се разделила на различни сили. Започнали първите ядрени реакции, които създали ядрата на по-леките елементи като водород и хелий и малко литий. За три минути била сътворена деветдесет и осем процента от материята, която съществува или някога ще съществува.

— Атомите, които са част от нашето тяло, са възникнали в този момент, така ли?

— Да. Деветдесет и осем процента от материята, която съществува, била образувана след енергийното изригване, наречено Големия взрив. Това означава, че почти всички атоми, които се намират в нашето тяло, вече са преминали през различни звезди и са изграждали хиляди организми, преди да достигнат до нас. А според изчисленията всеки един от нас притежава поне един милион атоми, които вече са принадлежали на някого, живял преди много време. — Повдигна вежди. — Това означава, скъпи мои, че всеки един от нас има много атоми, които вече са били в телата на Авраам, Мойсей, Исус Христос, Буда или Мохамед.

В залата се надигна глъч.

— Но нека се върнем на Големия взрив — каза Луиш Роша, опитвайки се да надвика смаяните възклицания на студентите. — След първоначалното избухване Вселената започнала автоматично да се организира в структури, следвайки създадените още в първите мигове закони. С времето температурите спаднали до критична точка, в която суперсилата се разпаднала на четири сили: първо силата на гравитацията, после силното ядрено взаимодействие, електромагнитната сила и слабото ядрено взаимодействие. Гравитационната сила организирала материята в определени групи. След двеста милиони години грейнали първите звезди. Родили се планетарните системи, галактиките и галактическите купове. Планетите били отначало малки нажежени тела, които кръжали в орбита около звездите като малки звезди. Тези тела изстинали до точката, в която се превърнали в твърди тела, както станало със Земята. — Роша разтвори ръце и се усмихна. — И ето ни нас.

— Господин професоре, вие казахте преди малко, че планетите приличали на малки звезди, които се превърнали в твърди тела. Това означава ли, че и Слънцето ще се превърне в твърдо тяло?

Луиш Роша се намръщи.

— О, не ми разваляйте предобеда, като ме карате да мисля за това. Аудиторията се разсмя.

— Но ще се случи, нали? — настоя студентката.

— Нали виждате колко е приятно да си говорим за раждането? Всеки се радва на новородените. — Махна с ръка. — Но да говорим сега за смъртта… хм, това вече е друг въпрос. Всъщност първо ще загине Земята, после Слънцето, после Галактиката и накрая Вселената. Тази последователност е неизбежна според Втория закон на термодинамиката. Вселената върви към пълна ентропия. — Направи театрален жест. — Всичко, което се ражда, умира. Което ни препраща направо от точка Алфа към точка Омега.

— Краят на Вселената.

— Да, краят на Вселената. — Професорът вдигна два пръста пред студентите. — Всичко ни води до мисълта, че пред нас има две възможности.

Обърна се към дъската и написа нещо на английски.

— Първата е така наречената Топлинна смърт. Отнася се за последното следствие от Втория закон на термодинамиката. С нарастването на ентропията светлината постепенно ще започне да гасне, докато се установи еднаква температура навсякъде, превръщайки Вселената в огромно и ледено галактическо гробище.

— Няма да се случи утре, нали? — пошегува се студент. Смях в аулата.