Божията формула

— Според пресмятанията ще стане най-рано след около сто милиарда години. Знам, че тези стойности са прекалено големи, за да ви говорят нещо, затова е по-добре да ви представя нещата разбираемо. Да си представим, че Вселената е човек, който ще умре на сто и двадесет години. Слънцето се е появило, когато е бил на десет години, а сега той е на петнадесет години. Това означава, че му остават още сто и пет години живот. Не е толкова зле, нали?

Аудиторията, изглежда, се съгласи с това и Луиш Роша се обърна към дъската.

— Добре, нека да видим сега и втория сценарий за точката Омега.

Нахвърли с черния маркер още един израз върху гладката повърхност на дъската.

— Втората възможност е Големият срив — съобщи той и впери поглед в студентите. — Разширяването на Вселената затихва и идва момент, когато започва обратният процес. — Изви ръце, сякаш обгръщаше гигантски балон, който започва да се свива. — В резултат на силата на гравитацията пространството, времето и материята ще се устремят към един и същи фокус, докато се слеят в безкрайно малка енергийна точка. — Дланите на ръцете му се събраха. — Големият срив, или ако щете, Големият взрив с обратен знак.

— Като балон, който се издува и спада?

— Правилно. Свиването, обаче, не се дължи на някакво изпразване, а по-скоро на въздействието на гравитацията. — Луиш Роша пъхна ръка в джоба и извади една монета. — Като тази монета, виждате ли я? — Хвърли монетата във въздуха, монетата излетя на метър височина и отново тупна в ръката му. — Видяхте ли? Монетата литна нагоре, спря възхода си и слезе, връщайки се в изходна позиция. Първо преодоля гравитацията, а после сама бе надвита от нея.

Един студент вдигна ръка и професорът му кимна да говори.

— Професоре, кой от тези сценарии за гибелта на Вселената е по-вероятен? Луиш Роша посочи с маркера първата точка.

— Астрофизиците са по-склонни да предположат, че това е Топлинната смърт.

— Защо?

— Поради две причини. И двете са формулирани в резултат на астрономически наблюдения. Първо, Големият срив изисква много повече материя от тази, която наблюдаваме във Вселената. Откритата материя не достига, за да се осъществи подобно свиване на Вселената под въздействието на гравитацията. За да разрешат този проблем, учените издигнаха хипотезата за съществуването на тъмна материя, тоест материя, която остава невидима за нашите очи. Тази тъмна материя вероятно представлява деветдесет процента от съществуващата материя във Вселената. Проблемът е, че е трудно да се открие. Освен това, ако тя наистина съществува, нима би била в достатъчно количество, за да спре разширяването? — Сви рамене. — На второ място, Топлинната смърт изглежда по-вероятна от гледна точка на новите наблюдения във връзка с разширяването на Вселената. През 1998 г. науката откри, че скоростта, с която галактиките се отдалечават, нараства. Повтарям, нараства. Навярно това се дължи на една нова сила, непозната досега, предсказана от Айнщайн, така наречената „антигравитация“. Но Големият срив изисква скоростта на експанзията да намалее до абсолютен застой, за да започне процес на свиване, нали? А след като скоростта на разширяване на Вселената нараства, то заключението може да бъде само едно. — Изгледа групата студенти. — Някой може ли да ми каже какво е това заключение?

Студентът с очилата вдигна ръка.

— Вселената върви към Топлинна смърт.

Професорът разтвори ръце и се усмихна.

— Бинго.

XXVI

Студентите се отправиха към вратата, напускайки амфитеатъра като буен поток, който се оттича през тясно ждрело, а Томаш тръгна към дъното на залата и застана там, подобно на страж, бдящ над пълноводен бързей. Луиш Роша прибираше записките си и отговаряше на въпросите на студентите. Дори след като професорът по астрофизика излезе от залата и свърна по коридора, студентите продължаваха да го следват. Томаш също го последва и веднага след като последният студент се отдръпна, с бърза крачка настигна колегата си.

— Професор Роша?

Луиш обърна глава и го изгледа. По израза на лицето му можеше да се съди, че бърка непознатия с някой от студентите си.

— Да?

Томаш протегна ръка.

— Добро утро. Аз съм Томаш Нороня, професор по история от Нов лисабонски университет и син на Мануел Нороня, който преподава математика тук, в Коимбра.

Луиш Роша повдигна вежди.

— А! Професор Мануел Нороня! Познавам го много добре. — Стисна ръката на Томаш. — Как е баща ви?

— За жалост не е много добре. Здравословен проблем. Но мисля, че се справя добре.

Професорът по астрофизика поклати разбиращо глава.

— Да, знам — въздъхна той. — Сякаш някой е омагьосал Университета в Коимбра. Първо научих за изчезването на професор Сиза. Почти веднага след това дойде новината, че баща ви няма да преподава повече поради… мм… поради заболяване. — Махна безпомощно с ръце. — Виждате ли? Университетът загуби наведнъж двама от най-добрите си учени. Това е… не знам как да го кажа… това е катастрофа.

— Да, наистина. Това е сериозен проблем.

— Катастрофа — повтори Луиш.