Божията формула

— В предговора към второто издание на „Критика на чистия разум“ Кант установява границите на науката — каза Роша, дъвчейки поредната вкусна филийка. — Той стигнал до заключението, че съществуват три основни въпроса на метафизиката, които науката никога няма да може да разреши. Бог, свобода и безсмъртие.

— Нима?

— Кант смятал, че учените никога няма да могат да докажат съществуването на Бог, да определят дали разполагаме със свобода на волята и да установят какво става след смъртта. Тези въпроси според него не принадлежат на физиката, а на метафизиката. Стоят отвъд доказателствата. Томаш поклати замислено глава.

— Струва ми се основателно.

— Така мислят повечето простосмъртни — отривисто изрече Луиш Роша. — Но не и професор Сиза.

Историкът го погледна заинтригуван.

— И защо?

— Защото професор Сиза вярваше, че е възможно да се намери доказателство и за метафизичните въпроси.

— Наистина ли?

— Професор Сиза вярваше, че е възможно да се докаже научно съществуването на Бог, да се разрешат въпросите за свободната воля и безсмъртието. Всъщност той смяташе, че тези въпроси са взаимосвързани.

Томаш се размърда на стола, опитвайки се да осмисли чутото.

— Намеквате, че научната работа на професор Сиза е била свързана с проблема за съществуването на Бог?

— Не, не намеквам.

— Добре, продължавайте.

— Аз го твърдя.

Настъпи тишина. Томаш се колебаеше как да реагира.

— Простете невежеството ми — каза историкът, — но нима е възможно да се докаже съществуването на Бог?

— Според Кант е невъзможно.

— Но според професор Сиза е възможно, така ли?

— Да.

— Защо?

— Всичко зависи от това какво разбираме под Бог.

— Какво искате да кажете с това?

Луиш Роша въздъхна.

— Вижте, какво е Бог за вас?

— Ами… не знам, той е нещо висше, той е Създателят.

— Не е кой знае какво определение, а?

— Не е — съгласи се Томаш, прихвайки. — Може би вие ще ми кажете. Какво е Бог?

— Добре, това е нашият първи въпрос. Какво е Бог? — Луиш Роша разтвори ръце. — Ако търсим стар и брадат патриарх, който не отделя поглед от Земята, загрижен за това какво върши и мисли всеки един от нас… е, не бива да очакваме, че може да се докаже съществуването на подобна личност. Такъв Бог не съществува. Това е само един антропоморфен образ, който ни помага да си представим нещо, което е над нас. Тоест, изградили сме си представа за Бог като патерналистична фигура. Имаме нужда от някого, който да ни закриля, да ни пази от злото, да ни подслони в защитна черупка, да ни утеши в труден час, да ни помогне да приемем неприемливото, да разберем неразбираемото, да посрещнем ужасното. Този някой е Бог. — Посочи към тавана. — Мислим си, че има Някой там горе, който непрекъснато мисли за нас, Някой, към когото се обръщаме, когато сме в беда и търсим упование, Някой, който ни наблюдава и защитава, и… ето ти го Бог.

— Но ако Бог не съществува, за какво всъщност говорим?

— Не казвам, че Бог не съществува — поправи го физикът.

— Така ли?

— Казах, че не съществува този антропоморфен Бог, който сме свикнали да си представяме и чийто образ сме наследили от юдейско-християнската традиция.

— Хм — прошепна Томаш. — Искате да кажете, че не съществува онзи Бог от Библията?

— Но кой всъщност е библейският Бог? Онзи, който изисква от Авраам да убие сина си, за да се увери дали патриархът Му е верен? Онзи, който е обрекъл човечеството на страдания заради това, че Адам изял ябълката? Нима някой със здрав разум би повярвал в такъв жесток и своенравен Бог? Разбира се, че такъв Бог не съществува.

— Но тогава какъв Бог съществува?

— Професор Сиза вярваше, че Бог е във всичко, което ни заобикаля. Не като стояща над нас институция, която ни наблюдава и закриля, както е според каноните на юдейско–християнската традиция, а като съзидателен, съвършен, вездесъщ интелект, може би аморален, с който се сблъскваме на всяка крачка, който е във всеки поглед и всеки дъх, в космоса и атомите, който всичко обединява и на всичко дава смисъл.

— Разбирам — съгласи се Томаш. — И той е вярвал, че е възможно да се докаже съществуването на един такъв Бог?

— Да.

— Откога?

— Откакто го познавам. Мисля, че е стигнал до това убеждение, докато е бил на стаж в Принстън.

— А как би могло да се докаже, че Бог съществува?

Луиш Роша се усмихна.

— За това, драги мой, ще трябва да попитате самия професор Сиза, не смятате ли?

— И все пак, позволете да ви попитам, вярвате ли, че е възможно да се намери доказателство за съществуването на Бог?

— Зависи.

— Зависи от какво?

— Зависи от това какво определяте като доказателство.

— Бихте ли пояснили?

Физикът си намаза трета филия хляб.

— Вижте, професор Нороня. Какво представлява научният метод?

— Ами, да кажем, процес на събиране на информация за природата.

— Би могло да се приеме за дефиниция — допусна Луиш Роша. — Но аз ще ви предложа друга.

— Да?