Божията формула

— Всъщност въпросът за началния момент е най-сложният в цялата теория — изтъкна професорът, давайки си сметка за странната ситуация, която се опитваше да обясни. — Наричат го сингулярност. Смята се, че цялата Вселена е била събрана в една безкрайно малка точка с безкрайна плътност, която експлодирала и този взрив поставил началото на материята, пространството, времето и законите на Вселената.

— Но какво е довело до този взрив? — попита студентът с очилата, без да изпуска нито една подробност.

Лицето на Луиш Роша се разкриви от поредния нервен тик. Това бе най-деликатният момент в цялата теория. Нещата бяха извънредно трудни за обяснение не само защото обясненията противоречаха на интуицията, но и защото самите учени изглеждаха доста объркани от проблема.

— Да кажем, че това е точката, в която причинно-следственият механизъм е неприложим — поясни той.

— Как така неприложим? — настоя студентът. — Нима искате да кажете, че не е имало причина?

— В известен смисъл, да. Вижте, знам, че всичко това ви се струва доста странно, но продължавайте да следите мисълта ми. Всички събития имат своите причини и следствия и стават причина за следващи събития. Напи? — Няколко глави кимнаха в съгласие, това беше очевиден факт. — Добре, процесът причина-следствие-причина предполага хронология, нали? Първо се появява причината, после следствието. — Вдигна ръка, опитвайки се да подсили онова, което смяташе да каже. — А сега обърнете внимание: щом времето още не е съществувало в онази безкрайно малка точка, как би могло едно събитие да доведе до друго? Не е имало нито „преди“, нито „след“. Не е имало причини, нито следствия, защото едно събитие не е могло да предшества друго.

— Професоре, не смятате ли това обяснение за неудовлетворително? — попита студентът с очилата.

— Не, но не го намирам и за удовлетворително. Само се опитвам да ви обясня теорията за Големия взрив въз основа на данните, с които разполагаме днес. Факт е, че ако се абстрахираме от проблема за първичната сингулярност, тази теория наистина разрешава парадоксите, породени от хипотезата за вечната Вселена. Но някои учени, както и вие сега, останали неудовлетворени от теорията за Големия взрив и потърсили друго, алтернативно обяснение. Най-интересна е теорията за устойчивото състояние, която се основава на идеята, че материята с ниска ентропия се намира в постоянен процес на създаване. Вместо да се появи цялата материя след огромен първоначален взрив, тя се създава постепенно, в резултат на малки взривове, в някакъв период от време, с което се компенсира онази част от материята, която загива при достигането на максимална ентропия. В този смисъл Вселената е вечна. Науката разглежда съвсем сериозно теорията за устойчивото състояние и дълго време я поставя до теорията за Големия взрив.

— А защо двете теории вече не се разглеждат заедно?

— Заради едно предвиждане на теорията за Големия взрив. Ако действително е имало голяма първична експанзия, то тогава, както си дали сметка учените, би трябвало да съществува съпътстващо космическо лъчение, нещо като ехо на първичния взрив. Съществуването на тази фонова радиация било предвидено през 1948 година, както и нейната температура — около пет градуса по Келвин, тоест пет градуса над абсолютната нула. Но къде, по дяволите, се дянало това ехо? — Роша наклони глава с широко отворени очи и разпери ръце. — Колкото и да го търсели, нищо не откривали. Докато най-сетне през 1965 г. двама американски астрофизици, които провеждали експерименти с голяма комуникационна антена в Ню Джърси, не се сблъскали с дразнещ фонов шум, нещо като изсвирване под налягане на пара. Шумът бил изнервящ и сякаш идвал от всички страни на небето. Колкото и да въртели антената в посока на една или друга звезда или галактика, към празното пространство или далечна мъглявина, звукът не изчезвал. Почти година се мъчили да го изчистят. Проверили електрическите кабели, потърсили друг източник, който да е причина за аварията, изолирали всички странични фактори, но не успели да локализират проблема, който пораждал онзи нетърпим шум. Отчаяни, решили да се свържат с учени от университета в Принстън, на които разказали за случилото се и помолили за обяснение. И обяснението дошло. Било ехото от Големия взрив.

— Как така ехо? — учуди се студентът с очилата. — Доколкото знам, в пространството няма звук…

— „Ехо“ е само метафора, разбира се. Онова, което всъщност те доловили, било най-древната светлина, дошла до нас, светлина, която времето било преобразувало в микровълни. Нарича се фонова космическа радиация и според термичните измервания температурата й е три градуса по Келвин, много близко до предположенията, направени през 1948 г. — Махна припряно с ръка. — Вижте, никога ли не ви се е случвало да включите телевизора на честота, на която няма предаване? Какво виждате?

— Статична картина.