Божията формула

— Да. Когато бил формулиран и демонстриран Вторият закон на термодинамиката, учените веднага разбрали, че идеята за вечна Вселена е несъвместима със съществуващите необратими физични закони. Вселената еволюира към състояние на термодинамично равновесие, при което престават да се наблюдават студени и топли зони и се установява една постоянна температура навсякъде, което предполага глобална ентропия, или абсолютен хаос. С други думи, Вселената тръгва от абсолютен ред, за да свърши с абсолютен хаос. И този хаос е съпроводен от появата на други признаци. Някой да е чувал за Парадокса на Олберс?

Тишина.

— Парадоксът на Олберс е свързан с нощното небе. Ако Вселената е безкрайна и вечна, не би следвало небето да е тъмно през нощта, а да бъде залято от светлината на безброй звезди, нали? Но мракът съществува. Този парадокс може да се разреши само ако приемем, че Вселената има възраст и ако допуснем, че Земята получава само светлината, която е имала време да стигне до нея от раждането на Вселената. Това е единственият възможен начин да си обясним защо е тъмно нощем.

— Значи наистина е имало точка Алфа, така ли? — попита един студент.

— Точно така. Но възникнал и още един проблем за разрешаване, свързан със земното притегляне. Учените предполагали, че Вселената, бидейки вечна, е статична. На това предположение се гради цялата физика на Нютон. Самият Нютон обаче разбрал, че в резултат на закона за гравитацията, според който материята привлича материя, цялата Вселена би се сляла в една огромна маса. И все пак, достатъчно е да погледнем към небето, за да се уверим, че това не се случва, нали? Материята е разделена. Как да обясним това явление?

— Нали Нютон въвежда понятието „безкрайност“?

— Да, според Нютон фактът, че Вселената е безкрайна, не позволява на материята да се слее. Но истинският отговор е даден от Хъбъл.

— Телескопът или астрономът?

— Астрономът, разбира се. През двайсетте години на миналия век Едуин Хъбъл потвърдил съществуването на галактики отвъд Млечния път и когато се заел да изучава спектъра им на излъчване, разбрал, че всички те се отдалечават от нас. Нещо повече, установил, че колкото по-далече се намира дадена галактика, толкова по-бързо се отдалечава. По този начин се стигнало до истинската причина, поради която вселенската материя, въпреки закона за гравитацията, не се слива в една огромна маса. Станало ясно, че Вселената се разширява. — Професорът застана неподвижен насред подиума, вглеждайки се в студентите. — И сега ви питам: какво е значението на това откритие за проблема с точката Алфа?

— Много просто — каза студентът с очилата, размърдвайки се неспокойно на мястото си. — Ако материалните обекти във Вселената се отдалечават едни от други, то е, защото в миналото са били съединени.

— Абсолютно вярно. Откритието, че Вселената се разширява, предполага, че отначало всичко е било събрано и е било изхвърлено във всички посоки. Всъщност това съответства на Общата теория на относителността, която допуска понятието „динамична Вселена“. И така, въз основа на всички тези открития един белгийски свещеник на име Жорж Льометр предложил нова теория през двайсетте години на двадесети век.

Обърна се към дъската и написа две думи на английски.

— Големият взрив. — Обърна се да погледне студентите. — Льометр предположил, че Вселената се е родила след могъща първична експлозия. Идеята била необикновена и с един удар разрешила всички съществуващи проблеми около понятието за вечна и статична Вселена. Големият взрив потвърдил Втория закон на термодинамиката, разрешил Парадокса на Олберс, обяснил днешната конфигурация на Вселената съгласно закона за гравитацията на Нютон и не противоречал на теориите на относителността на Айнщайн. Вселената се родила след внезапна мощна експлозия… макар че това не е най-точният израз, по-скоро „експанзия“.

— Господин професоре, а преди тази… ъъ… експанзия какво е имало? — попита една студентка, доста приятна на вид. — Само вакуум ли?

— Не е имало „преди“. Вселената започва с Големия взрив.

Студентката изглеждаше объркана.

— Да, но… какво е имало преди експанзията? Все нещо трябва да е имало?

— Точно това ви казвам — настоя Луиш Роша. — Не е имало „преди“. Не е съществувало пространство, което първоначално е било празно и е започнало да се изпълва. Големият взрив предполага липсата на пространство. Пространството се е появило с внезапната и могъща експанзия. А според Теорията на относителността пространство и време са двете лица на една и съща монета, нали? В такъв случай заключението е логично. Щом пространството се е появило с Големия взрив, времето също се е родило с това първично събитие. Не е имало „преди“, защото времето не е съществувало. Времето се появява с пространството, което се появява с Големия взрив. Да питаме какво е имало, преди да има време, е все едно да питаме какво съществува на север от Северния полюс. Няма смисъл, нали разбирате?

Студентката поклати глава утвърдително, но беше явно, че идеята й се струва странна.