Божията формула

— Може би, не знам — отвърна Луиш, свивайки рамене. — Знаете ли, все повече расте убеждението, че днешното изобилие от закони и действащи сили във Вселената се дължи на факта, че се намираме в стадий на ниска температура. Според много показатели, когато температурата се покачва над определено ниво, силите се обединяват. Например дълго време е съществувало убеждението, че има четири основни сили във Вселената: силата на гравитацията, електромагнитната сила, силните ядрени взаимодействия и слабите ядрени взаимодействия. Но вече е установено, че всъщност силите са три, тъй като електромагнитната и слабата сила фактически представляват една и съща сила, която днес наричаме електрослабо взаимодействие. Други смятат, че силното взаимодействие е едно от лицата на електрослабото взаимодействие. Ако е така, остава да обединим тези три сили със силата на гравитацията, за да постигнем една–единствена сила. Много физици вярват, че при Големия взрив, под въздействието на извънредно високите температури, всички сили са били свързани в една–единствена суперсила, която би могла да се опише с обикновено математическо уравнение. — Луиш се наведе над масата. — И така, като говорим за суперсила, какъв образ изплува веднага в съзнанието ни?

— На Бог?

Физикът се усмихна.

— Учените са в процес на открития, при които се установява, че с повишаването на температурата енергията се слива и сложните субатомни структури се разчупват, разкривайки прости структури. Под въздействието на силна топлина силите се опростяват и сливат в една суперсила. При тези условия е възможно да се състави едно фундаментално математическо уравнение. Уравнение, което би могло да обясни поведението и структурата на цялата материя, както и да опише всичко, което става. — Разтвори ръце, сякаш току–що беше показал някакъв магически трик. — Подобно уравнение би било основополагащата формула на Вселената.

— Основополагаща формула?

— Да — потвърди Луиш Роша. — Някои я наричат Божията формула.

XXVII

Утринта клонеше към обяд, а Томаш навярно за двайсети път се взираше в листа и измисляше нова стратегия, за да разбие шифъра. Но загадката си оставаше непоклатима, даже му се стори, че тези тринадесет букви с удивителен знак накрая се присмиваха на усилията му.

Поклати глава, погълнат от главоблъсканицата. Струваше му се очевидно, че всеки ред има отделен шифър, но изобщо не беше сигурен дали първият беше шифър. See sign на английски означаваше виж знака. Явно представляваше указание за някакъв знак, който Айнщайн беше оставил в ръкописа. Но работата беше там, че нямаше начин да провери дали наистина беше така, понеже Томаш не беше успял да прочете документа. Дали имаше някакъв таен знак, скрит в оригиналния текст? Криптоаналитикът поклати глава.

Май беше невъзможно да узнае това, без да види ръкописа. Колкото и да мислеше, винаги стигаше до заключението, че наистина трябва да прочете документа, да потърси в него скрито упътване, да открие знака, както Айнщайн препоръчваше. Виж знака! Да, но кой знак?

Облегна се на стола и остави молива. Томаш въздъхна примирено и се отказа да разгадава първия ред. Нямаше достъп до ръкописа и всичките му усилия да изтълкува смисъла на тези две думи, без да има документа пред себе си, бяха обречени на провал. Надигна се, отиде до хладилника да вземе портокаловия сок и отново зае мястото си до масата в кухнята. Остро нетърпение го глождеше отвътре.

Спря погледа си върху листа и се съсредоточи върху втория ред. Ако се съди по вида му, ребусът явно беше зашифрован на принципа на субституцията. Изглеждаше очевидно, че оригиналните букви са заместени от други в определен от ключ ред. Необходимо беше да разбере какъв ключ е използвал Айнщайн при шифроването на този ред.

Препрочете няколко пъти буквите от втория ред, докато най-накрая, убеден, че наистина става въпрос за заместващ шифър, се замисли над няколко хипотези. Възможно беше да е едноазбучно заместване, което би било относително лесно за разбиване. Но ако заместването беше многоазбучно, с използването на две или повече шифрови азбуки, нещата твърде много се усложняваха. Би могло да бъде и многобуквено заместване, по схема, при която групи от букви са изцяло заместени от други групи. Или частично заместване, при което и самата шифрова азбука е шифрована.

Предчувстваше, че ще е много трудно. Все пак най-естественият избор му се струваше моноалфабетното заместване и с това убеждение реши да продължи напред. Ако системата беше такава, то субституционалният ключ не можеше да е произволно избран. Би могло да бъде например Цезарово писмо — една от най-старите шифрови системи, използвана от Юлий Цезар в дворцовите интриги и военните походи. Достатъчно беше да замени началната буква в нормалната азбука с друга и щеше да намери разрешението.

В този момент прозвуча звънецът на вратата.

Дона Граса излезе от хола, където подреждаше някои неща, и се отправи припряно към вратата.

— Голяма лудница е днес — промърмори недоволно през зъби.

Вдигна слушалката.