Брат Берсеркер

Оказа се, че първият рев е бил само настройка за този, който последва. Дерън не искаше да прекъсва нито една животинска линия на живот, стига да можеше, но времето течеше и истинският враг приближаваше. Втория път запрати мечката доста по-надалече. Животното отскочи веднъж, после се приземи на лапи и побягна право към блатото. Воят му се носеше след него още половин минута.

Хората изскочиха иззад скали и пукнатини и бавно се събраха около „слугата“, за пръв път забравяйки да се озърнат в посоката, от която бяха дошли. Дерън си помисли, че в следващия миг ще се проснат пред него и ще почнат да го възхваляват. За да избегне това, той пропълзя навътре в пещерата и се зае да огледа вътрешността й. Беше тъмно, но очите му привикваха с различната осветеност далеч по-бързо от човешките и той веднага установи, че пещерата е напълно празна. Беше висока и тясна, с втори отвор, подобен на прозорец — високо над входа. Имаше достатъчно място да се подслони цялата група. Мат беше направил добро откритие.

Щом излезе навън, видя, че Хората се готвеха да запалят голям огън пред самия вход. Събираха трески и опадали клонаци под дърветата по краищата на блатото и пъргаво ги извличаха нагоре по склона. В далечината отвъд долината малка оранжева искрица светеше в сгъстяващия се виолетов мрак на падащата нощ, издавайки лагера на друга група.

— „Операции“, как върви подготовката на засадата?

— Другите два андроида току-що заеха позиции. Виждат те на входа на пещерата.

— Отлично.

Нека в такъв случай Хората да си стъкнат огъня. И нека берсеркерът бъде привлечен от него. Ще намери групата така защитена, както никога не е била.

От торбичката, изработена от груба кожа, най-старата жена извади снопче дървесни кори, разви ги и те разриха овъглена вътрешност. Със заклинания и умело използване на съчки тя получи пламък. Скоро ярките му езици се извисиха на фона на бързо потъмняващото небе.

Групата се намъкна в пещерата. Последен влезе „слугата“, веднага след Мат. Озовал се вътре, Дерън подпря гръб на скалата и отпусна ръце с въздишка на облекчение. Готов беше да отпочине. Андроид или не, но му се събра много.

Още не беше се отпуснал, когато внезапно вън в нощта се захвана битка. Чу се пращене и пукот на лазерни оръжия, последвани от трясък и скърцане на бронирани тела. Хората в пещерата скочиха на крака като един.

Проблясващите отражения на лазерите осветиха Мат, който бе застанал със своя лък, готов, с лице към входа, докато другите възрастни търсеха камъни за хвърляне. В дъното на пещерата момчето Дарт се беше покатерило върху една издатина, откъдето можеше да надникне през малкия висок прозорец. Светлината на лазерите озаряваше лицето му.

После светлината угасна. Блясъците и трясъкът секнаха така внезапно, както бяха започнали. Тишина и тъмнина се разстлаха в нощта.

— „Операции“? „Операции?“ Какво става навън? Какво се случи?

— О, Господи, Одегард! — Гласът така трепереше, че беше неразпознаваем. — Зачеркни двата андроида! Онова проклето нещо прояви страхотни рефлекси…

Огънят изведнъж влетя през входа. Изритан от нечий стоманен крак, той се изсипа като същинска градушка от искри и главни, които отскочиха от отсрещната извита стена и се превърнаха на хиляди умиращи върху пещерния под очи. Берсеркерът искаше да внесе яснота в играта — да види дали има и друг изход, през който биха могли да се опитат да офейкат човеците. Сигурно знаеше, че сакатият „слуга“ е вътре в пещерата, но хладният му компютърен мозък вече се беше научил да презира всичко, което „слугите“ андроиди на „Операции във времето“ можеха да сторят срещу него. Щом установи, че жертвите му няма къде да избягат, той понечи да влезе направо. Чу се тежък стържещ звук, но входът на пещерата се оказа малко тесен за него.

— Одегард, ще спуснем една дузина стрели на твоя „слуга“ веднага. С чувствителни върхове, които се взривяват при контакт…

— СТРЕЛИ?! Аз казах гранати! Казах ви, че имаме само един лък и няма място за… — По средата на изречението Дерън установи, че малкият висок прозорец в дъното на пещерата можеше да послужи като отлично стрелково гнездо. — Изпращайте стрелите тогава. Изпратете нещо! Бързо!

— Спускаме стрелите веднага. Одегард, имаме готов резервен оператор в друг „господарски“ костюм и можем да включим него към „слугата“, ако имаш нужда от почивка.

— Забравете за предложението си. Аз вече свикнах да се оправям с този „слуга“ с пречупен гръбнак…

Берсеркерът предизвикваше страхотен шум, дращеше и блъскаше по масивната скала, която го държеше настрани от плячката му. Когато шлемът на Дерън сигнализира, че стрелите са пристигнали, той реши да не губи време за отключване на нишата в металната си гръд. Пред изумените лица на Хората, които го наблюдаваха ококорено, бръкна с ръка през устата във вътрешността на андроида и извади оттам сноп от дванайсет стрели, които подаде на Мат.