Брат Берсеркер

— Разбира се, може да бъде възразено, че звездите са твърде отдалечени, за да могат нашите инструменти да измерят настъпилите различия в разстоянията до тях. Винсенто винаги ще намери аргументи, ако пожелае… Боя се, че никой астроном не би могъл да му се опре и да докаже, че не е прав, колкото и да му се иска. Но от друга страна, струва ми се, трябва в крайна сметка да приемем, че небесните явления ще си останат същите, дори и да се въртим около слънцето.

— С това би се съгласил всеки разумен мъж.

— Да, Ваше Преосвещенство. Така написах и на Винсенто: когато липсва абсолютна сигурност, няма оправдание да обръщаме гръб на традиционното схващане и насила да подменяме с други твърдения казаното в Светите Писания. — Гласът на Белам се извисяваше постепенно, достигайки онази сила, която имаше по време на процес. — Ние от Храма сме поели пред Бога тържествено задължение да отстояваме истината, която тези Писания разкриват. И, Преосвещенство, това, което писах на Винсенто преди петнайсет години, е в сила и днес: до сега не съм открил каквото и да е сигурно доказателство, че светът, върху който стоим, се движи, а така също и не вярвам, че подобно доказателство може изобщо да съществува!

Папата се отпусна назад със спокоен израз на лицето и вдигайки ръце, решително ги стовари върху страничните облегалки на стола си:

— Тогава Нашата воля е ти и другите Защитници да се заемете с този процес. — Набур заговори в началото сякаш със съжаление. По-нататък гневът му постепенно се върна, но самият той вече не беше чак толкова разпален. — Ние не се съмняваме, че Винсенто би могъл да бъде обвинен в престъпяне на твоето предписание. Но запомни, че Ние не желаем прекалено голямо наказание за блудния син.

Белам се поклони в знак на благодарно съгласие.

Набур продължи:

— Ние не смятаме, че той преднамерено е целял да нападне Вярата или пък да засегне Нашата персона. Той просто е твърдоглав, упорит и неумерен в дебатите. И за съжаление му липсва признателност и скромност! Трябва да бъде научен, че НЕ МОЖЕ да се държи като абсолютен авторитет по всички въпроси — светски и духовни… Не се ли беше опитал той веднъж да те поучава в теологията?

Белам отново склони глава в знак на съгласие, като междувременно се бореше упорито да предпази душата си от попълзновенията на личното задоволство, предизвикано от предстоящото унижение на Винсенто.

Набур все още не можеше да се успокои напълно:

— О, аз бих могъл и да го прокълна! В миналото Ние самите бяхме сред първите, които възхваляваха постиженията му. Осигурявали сме му часове за лична аудиенция. Показвали сме му приятелското си отношение до степен, каквато не сме оказвали на принцове! Преди да се изкачим на този престол, Ние самите веднъж написахме възхвала за него. И сега, каква отплата получаваме в замяна?

— Разбирам, Ваше Преосвещенство.

…

— Виждам, че сте помолили да ви изпратят в точно определено време, полковник Одегард.

Лукас изрече думите с пура в устата, запазвайки известна доза формализъм в обръщението. Понякога двамата си пийваха заедно по нещо и сега на Дерън му беше трудно да го възприеме като професионален психолог. Ако беше близък приятел, сигурно би се отказал от преценката му. Но какви ли близки приятели имаше Дерън в тези дни сред живите? Чен Емлинг… стар съученик — да, приятел от сърце — не. Факт беше, че нямаше истински приятели.

Лукас го оглеждаше и изчакваше търпеливо.

— Да, помолих — отвърна Дерън с известна неохота.

Лукас размаха пурата си:

— Двата дни, в които Винсенто се мотае близо до град Ойбог, ще го забавят по пътя му към процеса. Той чака да прекоси придошлата река. Имахте ли някаква особена причина да изберете тъкмо това време?

О да, имаше. Той не го изрече на глас, дори не формулира истината за себе си, а нямаше намерение да я съобщава и на останалите.

— Просто познавам местността много добре. Навъртах се там през една от почивките си. Районът е от тези, които малко се променят за триста-четиристотин години.

Разбира се, градът и катедралата на Ойбог, както и всички останали следи от цивилизация по лицето на планетата, сега бяха за него само част от миналото. Действителният повод за настояването му бе свързан с обстоятелството, че Дерън тогава прекара дългата си ваканция заедно с НЕЯ. Той дори откри, че се бе изправил напрегнато на стола си и се насили да се отпусне отново.

Обвит в дима от пурата, полковник Лукас ровеше с колебливо изражение из бумагите на бюрото си, когато изстреля внезапно една от коварните си топки:

— Имате ли изобщо някаква конкретна причина за искането си да бъдете изпратен като агент?

У Дерън този въпрос извика моментално образите на Мат и Ай — две форми, слели се в една-единствена фигура, отдалечаваща се от настоящето. Героичният им лик сякаш се уголемяваше като планина, колкото повече се отдалечаваха.

Но това не беше причина, която човек е склонен да обсъжда, или поне не и в момент като този.

Дерън се облегна назад: