Брат Берсеркер

— Е, както вече казах, познавам отлично периода и мястото и смятам, че мога да се справя със задачата. И аз искам да спечелим по-скоро войната. — Май прекали с възвишените чувства. Я да вземе да се пошегува: — Натискам се за престиж, навярно. Реализация. Повишение. Вие го назовете.

Лукас се намръщи.

— Хм. А защо въобще на някой би му се искало да стане агент? — Той оформи бумагите пред себе си в равна купчина. — Хайде, полковник. Държа да изясня само още един въпрос, преди да те освидетелствам като годен материал за агент. Сигурно подтикът идва от личните ти религиозни схващания.

— Не съм религиозен.

— А какво е ОТНОШЕНИЕТО ти към религията?

Спокойно, спокойно!

— Е, общо взето, смятам, че боговете и храмовете са една добрина за хората, които имат нужда от патерици в живота. Аз все още нямам такава вътрешна потребност.

— Ясно. Но мисля, че това е важен психологически момент, който задължително трябва да бъде засегнат. Понеже съществува непосредствена опасност от изпращане във времето на Винсенто на човек, който може да се окаже податлив на някогашните идейни зарази. — Лукас направи оправдателен жест. — Ти като историк разбираш по-добре от мен колко устойчиви са догмите там по онова време. Религиозните и философски противоречия сякаш поглъщат цялата енергия на онази епоха.

— Да — съгласи се Дерън. — Ясно ми е какво имате предвид. Не искате да се сдобиете с фанатик от която и да е боя. Е, аз не съм, както се казва, войнстващ атеист. Съзнанието ми ще ми позволи да се държа в съответствие с обществените условности. — Твърде много обясняваше, но трябваше да покаже на всяка цена, че е годен да тръгне. — Ще бъда фанатичен поп, ако се наложи, дори ще плюя върху Винсенто.

— Не смятам, че „Операции“ ще поискат това от вас. Добре, Дерън. Вие сте одобрен.

Опита се да не издаде облекчението си.

„Операции“ решиха, че ще бъде най-разумно да се представи като пътуващ учен. Дадоха му и име — Валзай — и се захванаха да му изградят самоличност, каквато никога не бе съществувала исторически. Щеше да идва от Мознар, доста отдалечена от родината на Винсенто страна, но известна с фанатичната си преданост към доктрината на Светия Храм. Валзай щеше да бъде един от странстващите интелектуалци от времето на Винсенто, които се разхождаха подобно на свещени крави от един университет или състоятелен покровител към друг, при което свободно пресичаха незначителните за тях политически и езикови граници.

Дерън и още цяла дузина други подбрани агенти, повечето мъже, бяха подложени на специално обучение. Работейки самостоятелно или по двойки, те трябваше да държат Винсенто непрекъснато под наблюдение през критичните дни от живота му, предшестващи съдебния процес, както и при самото му провеждане. Всеки агент или екип щеше да действа ден или два и после да бъде заменян. Чен Емлинг бе препоръчан за партньор на Дерън. Нямаше да бъдат винаги заедно, но все пак щяха да следят Винсенто на смени. Емлинг щеше да играе ролята на странстващ монах, каквито е имало предостатъчно във века на Винсенто, и повечето от които са се отличавали с по-свободно поведение и лоша дисциплина.

Програмата за подготовка беше ускорена. Започваше с пластична имплантация на предаватели в челюстта и черепа. Това даваше възможност на всеки от агентите да бъде във връзка с „Операции“, без да има нужда да шепне тихо или пък да носи на главата си чудат шлем.

Трябваше да се изучат маниерите и начините на изразяване, да бъдат запомнени някои събития от онази епоха, както и да бъдат запаметени в подробности предстоящи спрямо избраното време събития. Трябваше също така да се усвоят техниките на общуване и използването на оръжия — и всичко това за няколко дни.

Насред умората и съсредоточеността, Дерън откри почти без изненада, че Лайза работеше сега в „Операции“, като едно от момичетата с тихи гласчета, които предаваха заповедите на стражите. Вършеха същото и за оператори на „слуги“, както и за живите агенти, които биваха изпращани в миналото.

От свободното му време бяха останали само трохи и той не се опита да се свърже с нея. Мисълта, че щеше да се върне отново при Ойбог, беше потиснала всичко друго в съзнанието му. Чувстваше се като човек, който отива на среща с истинската си любов, а хората от плът и кръв около него, включително и Лайза, постепенно се превръщаха в сенки, докато миналото му се струваше все по-реално.

Но един ден, както си седяха с Емлинг на Трета Платформа и почиваха между две разигравания на маниери и публично държание, Лайза мина покрай тях и спря.

— Дерън, искам да ти пожелая успех.

— Благодаря. Вземи един стол и седни — предложи й той.

Тя взе стол. Емлинг реши, че трябва да се поразтъпче и се отдалечи.