Брат Берсеркер

— Дерън, не трябваше да те обвинявам за смъртта на Мат — рече Лайза. — Уверена съм, че не си искал той да загине и че ти е толкова криво, колкото и на мен. Ти не си виновен за това, което се случи с него… — Тя говореше за Мат като за изгубен във война приятел. Не приличаше на жена, чийто живот е рухнал от загубата на любимия. — Аз още не съм преодоляла своите собствени затруднения — знаеш какво имам предвид,… но все пак нищо не ме оправдава. Трябваше да те опозная по-добре. Съжалявам.

— Няма нищо. — Дерън се размърда неспокойно. Изведнъж му стана жал за нея. — Наистина… Лайза, аз мислех, че между нас може да има нещо. Може би не всичко, което свързва един мъж с една жена, но все пак нещо хубаво…

Тя отмести поглед и на челото й се появи малка бръчица:

— И аз изпитвах подобно чувство към Мат. Но такова чувство за мен просто не е достатъчно.

— Ако става дума за нещо постоянно и всепоглъщащо, аз вече опитах от него веднъж. И все още съм затънал дълбоко, както сигурно си забелязала… Съжалявам, но сега трябва да вървя.

Той скочи и забърза след Емлинг, натам, където всички останали вече се бяха събрали.

Когато денят на спускането настъпи, гардеробиерите облякоха Дерън в одежди, които бяха малко поизносени, но подходящи за някой средно преуспяващ изискан учен на път далеч от дома. В торбата му сложиха умерено количество храна и плоско шише с ракия. В портфейла му се мъдреше солидна сума в монети от времето, в което отиваше — сребърни и златни, както и метална кредитна плочка от Имперската Градска банка. Те се надяваха, че няма да му се наложи да използва много пари, както и да се отдалечава на повече от сто мили от Свещения Град, но за всеки случай.

Чен Емлинг беше навлякъл захабена сива монашеска дреха, в съответствие с ролята си. Той полунасериозно помоли за разрешение да вземе чифт зарове, с обосновката, че не ще бъде първият монах в историята, въоръжен по този начин. Но отдел „Операции“ реши впоследствие, че подобно искане е в разрез с религиозния светоглед, дори и в епохата на Винсенто, и отхвърли молбата му.

И двамата бяха принудени да увесят на вратовете си грозно издялани дървени клиновидни символи, които се различаваха в дизайна и подробностите, но иначе бяха достатъчно масивни, за да може да бъде скрит вътре в тях миниатюрният комуникатор, а същевременно и достатъчно грозни и евтини на вид — да не се опита някой да ги открадне. Ако някой от съвременниците на Винсенто захванеше да се чуди защо Дерън носи това изделие, той трябваше да му каже, че е подарък от жена му.

Одегард и Емлинг получиха от арсенала на Трета Платформа и по една здрава пътническа тояга. Тоягите им бяха различни, но и двете представляваха мощни оръжия. Всички агенти бяха въоръжени с тояги или други невинни наглед предмети. Те щяха да бъдат спускани през половин минута един след друг, макар че щяха да се озоват на разни места и в разни дни.

Подготовката за тази мисия беше така ускорена, че не им остана много време да се опознаят помежду си. Но в последните минути преди спускането, докато маскираната група си пожелаваше успешен лов на берсеркери, на Трета Платформа цареше дружеска и шеговита атмосфера.

На Дерън му мина през ума, че сега вече отново имаше приятели сред живите. Наредиха се в колона за спускане. Той зае мястото си мълчаливо. Гледаше над покритата със сива качулка глава на ниския Чен Емлинг.

Емлинг леко се извърна:

— Залагам десет срещу пет — предположи той шепнешком, — че ще се приземя някъде в кал до чатала. Най-малкото встрани от проклетия път.

— Никакво обзалагане — отвърна Дерън автоматично, когато броенето започна. Колоната се придвижи чевръсто напред и фигурите пред него взеха една по една да изчезват от погледа му. Емлинг направи някакви последни забележки, които Дерън не чу, и изчезна.

Беше дошъл редът на самия Дерън. Той пристъпи във вътрешността на блестящия като живак пусков кръг.

…

Стоеше в тъмнина, а около него цареше незабравимото усещане за открито пространство. Освен от лекия шепот на вятъра и ръсещия дъждец, беше заобиколен от пълна тишина — една безкрайна самота, сред която появата му едва ли е била забелязана от някого. Отлично.

— Преподобни братко? — отправи въпрос той към тъмата с тих глас, естествено, на езика на Винсенто. Не получи отговор. Емлинг можеше да е попаднал и в някоя яма далеч от пътя. Явно щеше да спечели облога, който бе предложил.

Когато очите на Дерън започнаха да привикват с мрака, той откри, че твърдата повърхност под нозете му наистина е старият Имперски път, който минаваше край Ойбог. Явно „Операции“ бяха доставили поне половината от екипа точно в центъра на мишената, от гледна точка на местоположението. Що се отнася до точността на времето — тепърва щеше да се разбере, макар тъмнината и дъждът да бяха сигурни знаци.

Дерън понечи да се свърже с отдела за стандартната проверка, но комуникаторът му сякаш беше оглушал. Вероятно някакъв темпорален парадокс го бе блокирал. Подобни усложнения възникваха от време на време. Оставаше му да се надява, че всичко ще се оправи от само себе си.