Братята

— Да, той контролира армията и това е достатъчно. Превратът ще бъде безкръвен, защото хората са готови за него. Те ще приемат Ченков с разтворени обятия. Той ще мине по Червения площад и ще ни предизвика, нас, Съединените щати, да се опитаме да му попречим. Пак ще станем лошите.

— Значи Студената война ще започне отново — каза Лейк замислено.

— Война ще има, но няма да е студена. Ченков иска разширяване на територията и връщане на стария Съветски съюз. Той отчаяно се нуждае от пари и ще си ги набави под формата на земя, заводи, петрол и храни. Ще започне малки регионални войни, които може лесно да спечели. — На екрана се появи друга карта. Първият етап от налагането на новия световен ред беше представен на вниманието на конгресмена Лейк. Теди не пропусна нито дума. — Предполагам, че ще прегази прибалтийските републики, като свали правителствата на Литва, Латвия, Естония и прочие. После ще премине към бившия социалистически блок и ще сключи сделка с някои от комунистите там.

Конгресменът безмълвно гледаше как Русия се разширява. Предсказанията на Теди бяха толкова точни и уверени.

— Ами китайците?

Теди обаче не беше приключил с Източна Европа. Натисна някакво копче и картата се смени.

— Ето тук ще ни притисне.

— В Полша?

— Да. Винаги оттам се почва. Бог знае защо, Полша сега е член на НАТО. Само си представете — Полша да пази нас и Източна Европа. Ченков ще консолидира старата руска територия и ще започне да гледа на запад. Също като Хитлер, само че той е гледал на изток.

— Защо му е нужна Полша?

— Защо му е трябвала на Хитлер? Просто се е намирала между него и Русия. Той мразел поляците и бил готов за война. На Ченков не му пука за Полша, той просто иска да я контролира. А също и да разбие НАТО.

— Нима би рискувал да започне трета световна война?

Теди натисна няколко копчета; екранът отново стана стена, а лампите светнаха. Аудио-визуалната част свърши и дойде време за по-сериозен разговор. Болка прониза краката му и той неволно се намръщи.

— Не мога да ви отговоря на този въпрос — каза той. — Ние знаем много неща, но не можем да четем мислите му. Ченков действа много внимателно, поставя свои хора на важните места, подготвя нещата най-прецизно. Въобще не е изключено.

— Разбира се, че не е. Ние обсъждаме подобни сценарии от осем години, но все се надяваме, че няма да се осъществят.

— Един от тях е в процес на осъществяване в момента, мистър Лейк. Ченков и Голцин елиминират опонентите си, докато ние с вас разговаряме тук.

— Кога се очаква да започнат да действат?

Теди отново се размърда под одеялото, като се опитваше да се намести така, че да спре болката.

— Трудно е да се каже. Ако е умен, а той определено е, ще изчака да почнат протести по улиците. Смятам, че до една година Натли Ченков ще стане най-известният човек в света.

— Една година — повтори тихо Лейк, сякаш току-що му бяха прочели смъртната присъда.

Последва дълга пауза, през която конгресменът от Аризона си представяше края на света. Притесненията на Теди намаляха. Лейк много му харесваше. Наистина беше привлекателен, образован и умен. Не бяха сбъркали.

Лейк можеше да бъде избран.

След като пиха кафе и Теди проведе един телефонен разговор — с вицепрезидента, — двамата се върнаха към дискусията си. Конгресменът беше поласкан, че Теди му отделя толкова много време. Руснаците идваха, а Мейнард изглеждаше съвсем спокоен.

— Едва ли е нужно да ви казвам колко неподготвени са нашите военни — заяви директорът на ЦРУ мрачно.

— Неподготвени за какво? За война?

— Вероятно. Ако не сме подготвени, може и да има война. Ако сме силни, ще я избегнем. В момента Пентагонът не може да постигне онова, което направихме в Персийския залив през деветдесет и първа.

— Нивото ни е на седемдесет процента от тогавашното — каза авторитетно Лейк. Това беше негова територия.

— Седемдесет процента означават война, мистър Лейк. Война, която не можем да спечелим. Ченков харчи всеки откраднат петак за оръжия, а ние орязваме бюджета си и съкращаваме войската. Ние искаме да натискаме копчета и да хвърляме умни бомби, за да не се пролее американска кръв. Ченков ще разполага с два милиона гладни войници, готови да се бият и да умрат, ако трябва.

За миг Лейк се почувства горд. Той бе имал смелостта да гласува против последния бюджет, защото в него се намаляваха военните разходи. Неговите избиратели не одобряваха това.

— Не можем ли да разкрием Ченков сега? — попита той.

— Категорично не. Имаме превъзходно разузнаване. Ако реагираме, той ще разбере, че знаем за плановете му. Такава е шпионската игра, мистър Лейк. Твърде рано е да го превръщаме в чудовище.

— Какъв е планът ви тогава? — попита смело Лейк. Кой беше той, за да пита Теди Мейнард за плановете му? Целта на срещата беше изпълнена. Още един конгресмен бе осведомен за ситуацията. Всеки момент Лейк очакваше да го помолят да си тръгне, за да влезе някой друг председател на комисия.

Само че Теди имаше големи планове и умираше от желание да ги сподели.