Братството на камъка

— Ричард отказал да абдикира и да признае споразумението между Джон и французите. Повел армията си на континента и си възвърнал териториите. Един ден някакъв френски селянин от новите му поданици го видял да се разхожда извън замъка и го пронизал със стрела. Раната била в рамото. Не била смъртоносна, но поради неумело лечение станала такава. Умирайки, Ричард настоявал да му доведат нападателя. „Защо го направи“ — запитал го. „Защото щеше да изнасилиш жена ми и да оставиш децата ми да умрат от глад.“ — отговорил селянинът. Ричард се възмутил. „Но моите поданици ме обичат. Исках само да си върна земята. Можеше да си останеш да живееш тук, необезпокояван от нищо.“ Селянинът му възразил. „Не ти, а брат ти щеше да ни остави да живеем в мир.“ Ричард разбрал, че този обикновен човечец бил само маша в ръцете на враговете му и казал: „Да ти помага Господ. Ти не разбираш какво си направил. Прощавам ти. Пуснете го да си отиде.“ Казват, че свещеникът, който бил до смъртния одър на Ричард, го приканвал настойчиво да се разкае и помоли за опрощение на греховете си, но кралят го помолил да се отдръпне встрани и издъхнал без да получи последно причастие.

— А селянинът? Наистина ли са го пуснали невредим?

Отец Станислав пристъпи към Дру в мрака.

— Точно затова ти разказвам цялата история. След като Ричард умрял, неговите приближени, разгневени на селянина, започнали да спорят дали да изпълнят последната воля на господаря си. Някои искали да го разпитат, за да разберат дали не са замесени и други хора в убийството. Но преди да направят това, един свещеник отишъл да го изповяда. Почти веднага след като си отишъл, селянинът умрял. Изглежда, че бил погълнал отрова и се самоубил, въпреки че никога не станало ясно откъде я е взел.

— От свещеника? — запита Дру.

— Ще ти помогна да си отговориш сам на този въпрос като ти кажа, че това бил същият човек, който не успял да излекува раната на Ричард.

По гърба на Дру полазиха тръпки.

— Отец Джером?

— Не, неговите източни черти щяха да бият на очи и биха го издали. Но е бил обучен от него.

— А защо е убил…

— За да не разкрие, че е бил нает от крал Филип. Само един свещеник би могъл да накара убиеца на Ричард да замлъкне завинаги, без да събуди подозрение. По този начин е била предотвратена една възможна война между Англия и Франция.

— Не точно това имах предвид. А защо точно свещеник? Защо му е било на отец Джером да се замесва в тази история?

— Като отплата за услугата, замислена от него, а извършена от сподвижника му, отец Джером, по-точно църквата, на която е служил, е получила дял от спорните английски територии във Франция.

— Църквата се е съгласила на тази сделка? — на Дру му прилоша.

— Нито църквата, нито папата, нито вярващите са узнали за това. Никога не са научили. Братството на камъка е орден, чието седалище е разположено на атлантическото крайбрежие на Франция, в един от районите, за които Англия някога е претендирала. Този пръстен е негов символ. Пресичащи се сабя и кръст.

— Религия и насилие? — Дру беше отвратен.

— Символ на войниците на бога. Свещен тероризъм. А после, следвайки примера на отец Джером, Братството винаги се е намесвало в защита интересите на църквата, ако миряните са ги заплашвали по някакъв начин. Войници на Христос, на църквата. Ние се борим със Сатаната, срещу неговата тактика. От времето на Ричард та до ден днешен, дори днес още повече.

Дру чувстваше, че ще повърне, също както предната вечер, когато умря чичо Рей. Откровението на отеца го накара да застане нащрек. Чуваше повече, отколкото трябваше да знае обикновеният мирянин.

— Тримата мъже, които ти помогнаха снощи — забелязал си пръстените им — са членове на Братството. Подчертавам, че нашият орден е различен от Opus Dei, с който си сътрудничим. Opus Dei е разузнаването на църквата, а ние сме…

— Извършители на убийства в името на църквата — разгневено довърши Дру. — Освен ако тя самата не знае за това.

— Имаме благословията й.

— Това е безсмислица. Благословия? По кой начин? Ако църквата не знае.

— По традиция. Така, както всеки папа наследява мандата, който Петър получава от Христос, и ние наследяваме опрощението на греховете, дадено на отец Джером от папата след Третия кръстоносен поход. Един папа не може да греши. Ако е било справедливо да убиваш в името на църквата по онова време, то това важи и за всяко друго.

— Не искам да слушам повече.

— Мислех, че ти е интересно — отец Станислав потърка повърхността на пръстена. — В края на краищата ти ме помоли да ти разкажа за камъка. Като виждам как реагираш… разбираш защо изчаквах.

— Докато се опознаем по-добре.

— Да.

В потъващите в мрак гробища беше съвсем тихо. Дру предчувстваше какво ще последва.

— Стани наш член — каза отец Станислав.

Въпреки че предвиждаше това, Дру не успя да се овладее. Реагира без да се замисли, като изрече с отвращение:

— Да стана убиец в името на бога?

— До известна степен ти си точно такъв. След напускането на манастира си убил няколко души. Защитил си интересите на църквата.

— Моите причини са били по-различни.