Братството на камъка

— Какви, да останеш жив ли? Да отмъстиш на нападателите си? Ти не можеш да разсъждаваш така елементарно. Това не могат да бъдат твоите единствени причини. Ти си картузианец, който някога е бил убиец, но по други подбуди. Сега би могъл да използваш уменията си в правилна насока. Да пазиш Светия образ. Да защитаваш мисията на Христос на земята.

— Да защитавам мисията на Христос? — Дру не можеше повече да сдържа гнева си. — Може би вие и аз тълкуваме Новия завет по различен начин. Да сте чули случайно какво е казал Христос за „другата буза“, за миролюбието по земята?

— Но това е било преди да бъде разпнат. Светът, приятелю, е много объркан. Ако не беше Братството, църквата отдавна нямаше да съществува. Историята, която не е нищо друго, освен изпълнение на божията воля, е направила каузата ни справедлива.

— Няма да стане — промълви Дру.

— Не можеш да откажеш.

— Да убивам? Никога повече. Искам мир, само това.

— Но в този свят мирът е невъзможен. Животът е само една дълга и трудна борба. До деня на Страшния съд.

— Грешите. Ще се моля за спасението на душата ви.

Отец Станислав шумно си пое въздух.

— Три пъти ти спасих живота.

— Знам. Обещах, че ще направя всичко, за да спася и вашия, ако се наложи.

— Не си спомняш съвсем точно. Снощи обеща, че ще ми върнеш услугата доброволно. Точно така се изрази. Да ми върнеш услугата доброволно! А сега искам да изпълниш обещанието си. Да удържиш на думата си. Ела с нас. Но не за да спасиш моя живот — за да спасиш съществуването на църквата. Използвай своите умения в името на Повелителя.

— Чудя се — горчиво запита Дру — на кой Повелител?

— На нашия Бог. Ще служиш на Бог!

— Но колко са те? Аятолахът счита, че неговият бог е единствен. Индусите си мислят същото за техния. Будисти, евреи, мюсюлмани, католици, протестанти, аборигени, които се молят на луната. Бог наистина е някъде около нас. И със сигурност обича много убийствата. Колко милиона са умрели в името на неговата кауза? Казвате, че историята е изпълнение на божията воля. За мен тя е една непрекъсната поредица от свещени войни. И всяка страна е абсолютно убедена в правотата си! Всички са напълно сигурни, че ако умрат за своята вяра, ще спасят душите си! Е, добре, колко справедливи каузи може да има? Колко „рая“ в небесата? Снощи чичо Рей твърдеше, че е справедливо да направи да изглежда така, сякаш Аятолахът напада католическата църква, за да го отстрани. Смяташе, че убитите свещеници ще постигнат спасението на душите си, защото са извършили саможертва, дори и без да го съзнават. Рей дори не вярваше в бога, но това не му попречи да използва религията, за да оправдае действията си. Пълна лудост. Религията ли? А колко грехове извършваме в името на религията!

— Ти обвиняваш Аятолаха? — потръпна отецът.

— Не повече отколкото вас или Рей. Разбирам да убиваш при самозащита. Правил съм го през последните две седмици. Но да убиваш в името на някакъв принцип? Не може да има оправдание за това.

— В такъв случай нямаме разногласия.

— Как можеш да твърдиш такова нещо? — сърцето на Дру биеше силно.

— Защото защитаваме Църквата. А това е самозащита.

— Църквата няма нужда от защита. Ако Бог стои зад нея — същото важи и за всяка друга религия — Върховният Бог ще направи така, че тя да оцелее. Без насилие. Бог само ви изпитваше. Но вие се провалихте. Казах ви, ще се моля за спасението на душата ви.

Дру се отдалечи.

— Не съм свършил още! — извика отецът.

Дру продължи, без да се обръща.

Отец Станислав го настигна.

— Не можеш да откажеш на предложението ми!

— Вече го направих.

Надгробните плочи в мрака като че ли преливаха една в друга. Отец Станислав продължи да върви редом с него.

— Има още нещо, което още не знаеш.

— Няма да промени нещата.

— Спомняш ли си, че ти казах — този пръстен е почти като на Ричард. Рубинът, златният обков, знакът са същите. Пресичащи се сабя и кръст.

Дру минаваше покрай една гробница.

— Но има една съществена разлика — отецът го следваше отблизо. — Камъкът се вдига. Под него има капсулка. Отровата действа мигновено. Ако някой от ордена бъде заловен, трябва да имаме гаранции, че никой няма да научи за нас. Нашата тайна трябва да бъде запазена на всяка цена. Няма друг случай, струва ми се, в който самоубийството да бъде оправдано. Сигурен съм, че разбираш какво имам предвид. Щом сме готови да се самоубием, за да съхраним тайната, то се досещаш, че сме готови и на други крайни мерки.

Дру продължаваше да върви в мрака.

— Приятелю, ако веднага не спреш и не обещаеш да станеш член на ордена, ще бъда принуден да те убия. Никой външен човек не трябва да знае за нас.

Дру отвърна без да се обърне.

— Искате да направя задачата ви по-лека? Да започна да се отбранявам? Така извършеното ще бъде справедливо. Какъв ад! Трябва да ме убиете изотзад, в гърба. И ще ми направите услуга. Защото ако умра, след като съм ви отказал, ще получа възможност да спася душата си.

— Не ме принуждавай да го правя — молеше го отецът. — Струва ми се, че постепенно започнах да те обичам. Дори ти се възхищавам.

Дру не се обръщаше.

— Решението ти е окончателно?