Братството на камъка

Дру гледаше мрачните паметници и продължаваше да върви.

— Добре тогава — въздъхна отец Станислав.

— Знаете, че не представлявам заплаха за вас. Никога на никого няма да кажа.

— Да, сигурен съм. Без съмнение. Никога няма да ни издадеш.

Ледени тръпки полазиха по гърба му, между лопатките, там, където щеше да попадне ножът или може би куршумът. „Самоотбрана“ — мислеше си Дру. Няма да извърша грях, ако се опитам да се защитя.

Куршумът, изстрелян от пистолет със заглушител, прелетя съвсем наблизо. Той скочи вдясно като се превъртя край един ангел на смъртта от мрамор и извади пистолета си. Вместо втори изстрел, чу стенание. Превъртя се обратно покрай ангела, за да погледне какво става, излагайки се на опасност. Но опасността вече не съществуваше. Отец Станислав се свлече върху един затревен гроб. Пистолетът му със заглушител гръмна. Глухият изстрел отнесе снопче трева. Падна на тревата с глава върху каменната плоча. Конвулсивно потръпна и остана неподвижен.

Дру напрегнато се взираше в тъмното. Забеляза една сянка. Притаи дъх и приклекна. Сянката пристъпи напред. Беше Джейк.

ЕПИЛОГ Изкупление на греховете

Скитници

Един час по-късно Дру влезе в къщата на Бейкън Хил.

— Трябва веднага да тръгваме — каза той на Арлийн.

— Веднага ли? — запита изненадано тя.

— Свършихме си работата. По-безопасно е да изчезваме.

Жената, която се грижеше за отец Станислав, запита дали той ще се върне скоро.

— Не, повикаха го спешно. Помоли ме да ви благодаря за всичко, което сте направили за него. Благодари също така на приятелите ви и на човека, който ни даде под наем къщата.

Обърна се към Арлийн.

— Оставих спортната кола в гаража.

Подаде й ключовете и се сбогува с жената.

— Бог с вас.

— И с вас.

— Deo gratias.

— Какво става? Защо е тази суматоха? — запита Арлийн.

Завиха покрай ъгъла в тъмнината. Тя изведнъж смутено спря, като видя паркирания Олдсмобил.

— Но нали каза, че са повикали отец Станислав по работа?

— Да, последна за него. Той е мъртъв.

— Моля?

— Някой стреля по него — Дру посочи към багажника на Олдсмобила. — Тялото е вътре.

— Застрелял го е?

— Да, като ми спаси живота.

— Но кой?

Дру отвори задната врата.

— Сестричке, дай да те целуна — засмя се Джейк.

Тя избухна в плач.

Джейк не беше се променил много. Мустаците му бяха все така червени, рижата му коса гъста и чуплива. Имаше високо открито чело. Беше в спортен екип и алпинки. На седалката до него лежеше найлонов пакет.

— Искаха смъртта ми да изглежда като нещастен случай, за да не задаваш неудобни въпроси след това, сестричке. Да се подхлъзна и да падна, докато изкачвам една скала. Забравиха колко съм добър — направи гримаса Джейк. — Вместо това се пребиха онези идиоти с мен. А аз — дим да ме няма.

— Не можа ли по някакъв начин да ми изпратиш вест, за да знам къде си и да не се тревожа?

— Ами ако те разпитваха? С амитал няма начин да не им кажеш всичко, въпреки че си ми сестра. Така изкопчиха от мен, че Дру е жив и е в манастир. Не можех да рискувам да ти се обадя. Следях вестниците, за да науча как е бил нападнат манастирът. Нито в тях, нито по телевизията съобщиха нещо. Питах се дали са се провалили, жив ли е Дру? Не можех да дойда при теб, сестричке, но имаше едно място, където Дру със сигурност щеше да отиде, ако се беше спасил. Може би не веднага, но някой ден. Същото, на което го открих през седемдесет и девета.

— Гробовете на моите родители.

— И сега отново сме заедно — каза Арлийн.

„Докога ли?“ — питаше се Дру.

Бостън остана зад тях. Насочиха се към Пенсилвания, в Бетлъм, където Арлийн беше оставила колата си в един гараж. Пътуваха почти цяла нощ. По пътя спряха близо до гробчето на Малкия Стюарт и по тъмно погребаха отец Станислав на един висок залесен склон.

Съблякоха свещеническите му одежди, свалиха един медал с лика на свети Кристофър от врата му, а също и пръстена, преди да го погребат. Дру тихо се помоли за мъртвия, както беше направил преди да хвърли тялото на чичо Рей в залива. „Може би наистина Господ прощава на грешните. На тези, които го почитат искрено и ревностно му служат.“ Започна да роси. „Сигурно Господ го благославя“ — помисли си Дру и се прибра в колата.

Около четири сутринта Арлийн събуди пазача на гаража в Бетлъм, плати и освободи колата си. Джейк и Дру караха напред с Олдсмобила, а тя след тях. Стигнаха до едно усамотено място на брега на река Лихай. Валеше дъжд и още не се беше развиделило. Бутнаха колата на свещеника с всички оръжия вътре по един стръмен наклон, в по-дълбоките части на реката. Прозорците бяха отворени и колата бързо потъна. Дру извади пръстена на отеца от джоба си, прокара ръка по символа — пресичащите се сабя и кръст — и го запрати с все сила във водата. В мрака не видя точно къде падна.