Братството на камъка

Заключението беше ясно. Монтираният вътре в задното купе резервоар бе защитен така добре, както и обитателите на караваната. Въпросителните отпаднаха. Значи караваната бе блиндирана. За да влезе в нея, му трябваше доста по-сериозно оръжие от маузера.

Но дори Голиат може да бъде победен. Блиндираните автомобили са конструирани да издържат на атака, когато се движат. Спрели, те са много по-уязвими, особено ако врагът успее да ги доближи. Дру се наведе и опипа задната гума. Усети, че е доста по-дебела и сигурно е усилена с метални нишки. Един куршум от маузера няма да може да пробие гумата и шофьорът ще избяга. Трябваше да убеди мъжа вътре — а той вече бе разтревожен поради мълчанието на партньора си по радиото — че се е появил още един, по-неотложен проблем — продължителният дъжд е подронил чакълестия банкет на пътя. Дори устойчивата на куршуми гума трябва да се помпи, или ако използваме обратната логика, спада. Наистина, като й пусне въздуха, няма да е в състояние да подкара караваната, но толкова добре екипиран автомобил сигурно имаше резервна гума.

Дру откри каквото му трябваше. Конструкторът на автомобила не е предполагал, че врагът може да се приближи толкова близо. Вентилите за помпане нямаха заключалки. Той бързо отви този на задната дясна гума, постави парченце дърво вътре и чу как въздухът започна да излиза със съскане.

Караваната започна да се накланя леко на една страна и да потъва в мокрия чакъл. Той извади маузера от колана си и притича да заеме позиция, от която да вижда добре задната и двете странични врати. Дру предполагаше, че човекът вътре ще почувства смъкването на караваната на една страна и ще реши, че дъждът е отмил част от чакъла на банкета и тя е започнала да се накланя и да потъва в калта.

Дали щеше да излезе и да провери какво става?

Вратата се отвори.

Дру се претърколи в рова и легна в ледената кална вода. Чакаше шофьорът да провери наклонената страна на караваната. Но той направи друго. Изнервен от това, че няма връзка с партньора си, той хукна. Дру го чу да пресича пътя, като вероятно щеше да се отправи към гората на отсрещната страна и се надигна от локвата. Но дори и да хукне след него едва ли ще го достигне, затова той стреля, като се опита да определи целта по звука от стъпките.

Чу стенание и някакво тяло падна на асфалта. Дру скочи на крака и тръгна към караваната. Не беше стрелял, за да убие. Напротив, беше избрал за цел краката. Този мъж му беше необходим жив, за да го разпита. Кой е заповядал това масово убийство? Кой се опитва да го убие?

Мъжът отчаяно пълзеше пред него.

Блясъкът на изстрел от пушка накара Дру да се метне вляво. Вторият куршум мина още по-встрани. Мъжът спря да стреля и пропълзя към дърветата от другата страна на пътя. Достигна края на паважа. След миг щеше да бъде в канавката и да се скрие в храстите. Дру трябваше да го спре.

Той изтича към него. Нямаше друг избор, затова го удари в челото и затисна с крак ръката, която държеше оръжието. Мъжът зави от болка, изтърколи се върху чакъла и остана да лежи по очи. Дру издърпа оръжието от ръката му и го удари отново. Той простена и се преобърна върху ранения си крак. Джинсите му бяха изцапани с течност по-тъмна от дъжда. Писъкът му бе по-силен дори от воя на вятъра. После затихна, премина в стенание и накрая съвсем спря.

Сега мъжът лежеше съвсем неподвижно. Доколкото можеше да разбере, беше изпаднал в безсъзнание от болката и шока. Въпреки това, следващата стъпка бе рискована, затова Дру трябваше да го претърси. Можеше да има нож…

Дру завърза ръцете му с въженцето, което носеше на кръста си. След това го претърси, но не откри друго оръжие. Сграбчи го за яката и го повлече към караваната, като оставяше отвреме на време ранения му крак да се удря в земята. Необходимо му беше мъжът да изпитва болка, за да остане по-дълго в безсъзнание. Спря пред вратата на караваната, която вятърът бе затворил (дали беше вятърът?) и погледна през прозореца вътре. Ами ако грешеше? Беше изградил своята тактика на действие върху предположението, че само двама са оставени да наблюдават манастира. В края на краищата колкото са по-малко, толкова е по-малка и вероятността да привлекат вниманието, ако полицията дойде. А двама беше минималният брой за работа. И все пак, ако имаше вътре и трети, готов да стреля, когато отвори вратата!

Дру застана встрани от линията на стрелба, прилепи се до караваната и бавно отвори вратата с насочен навътре пистолет. Както и очакваше, лампата не светна. Преди и той самият винаги отвинтваше крушката в автомобила, който караше, защото не искаше да се вижда, когато нощем излиза от него. Но винаги оставяше едно фенерче под седалката, за да може, когато му потрябва, бързо да го намери. Дру знаеше, че много от навиците от предишния му живот („от предишния ли?“ — запита се той. — „А какво си мислиш, че правиш сега?“) бяха обикновена практика за всеки, занимаващ се с подобна работа. Това бе предимство, когато си имаш работа с професионалисти. Работиш по едни и същи правила. Непредвидими са само действията на аматьорите.