Братството на камъка

— Отначало не мислех за усложненията. Бях останал жив, а това само по себе си ме изненадваше. Да не говорим за всичко, което бях видял — родителите ми — аз — кръгът се затваря, отмъщение, което води до… Онова момче, което ще започне да ме преследва, за да ме накаже, когато порасне. Веднага щом се съвзех и бях в състояние да пътувам, заминах за Париж, за да търся свръзка. По пътя направих справка във вестниците от онези дни, за да открия кои бяха моите жертви. Оказа се, че мъжът беше американец, който търгуваше с петролни продукти. Беше довел жена си и сина си във Франция на дълго отлагана почивка. Вестниците описваха убийството като безсмислено. Бях съгласен с тях. Разбира се, не на всичко в тях може да се вярва. Но, ако все пак… Имах ужасното чувство, че нещо не е наред. Какво общо можеше да се намери между един търговец на петрол, семейството му и тероризма? Какъв беше мотивът за това убийство? Трябваше да разбера. Исках да намеря убежище. Да си почина. Мисля, че посланието на Господ още не беше достигнало до мен в същността си. Все още мислех за света, за себе си. Но това скоро свърши.

— Защото оплеска работата. Превърна се в заподозрян — отец Станислав сви устни.

Дру излезе от гарата в Париж и се смеси с тълпата. Повървя, за да се убеди, че не го следят и чак тогава се осмели да използва уличен телефон. Може би нямаше нужда от такива предпазни мерки, но при дадените обстоятелства беше за предпочитане.

Набра номера, който му бяха дали при пристигането във Франция преди седмица — преди цяла вечност. След четвъртия сигнал прекъсна връзката и позвъни отново. Чу пресипнал мъжки глас да произнася на френски името на магазин за облекло. Дру също заговори на френски:

— Казвам се Джонсън. Преди седмица купих две рокли на жена си — едната й стана, другата — не. Кога мога да дойда при вас?

— Да, разбрахме, че нещо не е наред с втората. Опитахме се да се свържем с вас, но не можахме да ви намерим — отговори собственикът. — Не ни оставаше нищо друго, освен да се надяваме, че вие ще се обадите. Оценяваме това, което сте направили. Ще ви бъде ли удобно да се срещнем колкото може по-скоро? Ще видим роклята и ще решим какво да правим.

— Този следобед съм свободен.

— Както вероятно си спомняте, щяхме да се местим в друг магазин. Новият адрес е…

Дру запомни указанията.

— До час ще дойда.

Старата каменна къща беше двуетажна, обвита в лозница. От комина се виеше дим. Отляво имаше зле поддържана зеленчукова градина, а отдясно — две голи ябълкови дървета. Отвъд тях беше студената, покрита с лед Сена. Дру долови плискането на водата под леда. Усети миризмата на развалена риба и серни изпарения, идваща от фабриките нагоре по реката.

Дъхът му замръзваше от студа. Дру мина уверено отзад, все едно че живееше в къщата. Вратата се отвори със скърцане. Влезе в тесен коридор. Замириса му на топъл френски хляб, който възбуди апетита му. Втора врата го изведе в сенчеста кухня.

На голяма желязна печка видя чайник, от който излизаше пара. Усети една ръка да го сграбчва отпред, а друга заби пистолет отзад в гърба му. Трета ръка го хвана за косата изотзад и опря нож в гърлото му.

— Ще трябва да измислиш някакво дяволски умно обяснение, момче.

Той се извъртя и се опита да види нападателите си, но му попречиха. Не можеше и да отговори, защото го хвърлиха грубо върху кухненската маса и му изкараха въздуха. Не носеше оръжие. Задачата му не го изискваше, затова не беше ходил до скривалището си в Париж. В случая дори и да имаше оръжие, това нямаше да му помогне.

— Защо…

Не го оставиха да довърши. Вдигнаха го от масата, за момент го задържаха във въздуха и го пуснаха на земята. Лицето му се удари в пода. Изправиха го насила на крака и го бутнаха през една отворена врата във всекидневната. Строполи се върху прашен изтърбушен диван. Миришеше на плесен.

Стаята беше по-светла от кухнята. В камината горяха дърва. Одърпаните завеси бяха спуснати. В средата имаше постлан износен килим. Оскъдната мебелировка се състоеше още от люлеещ се стол, лампион, зацапана малка масичка, на която личаха бели петна от вода, празен рафт за книги. На стената се виждаха правоъгълни мръсни контури от висящите някога там картини.

Свлече се на дивана с лице към нападателите си. Сърцето му биеше силно.

— Казаха ми да дойда тук. Не съм крадец.

По-високият изсъска. Беше с пуловер, каквито носеха дърварите, и с високи ботуши. Играеше си с ножа.

— Момче, ти май не разбираш. Ние точно теб чакаме. Искаме да разберем защо, по дяволите, не изпълни задачата.

Вторият мъж — с мустаци и яки рамене, беше облечен в кафяво карирано спортно яке, опънато по мускулестите му ръце. Държеше пистолет Hi-Standard 22 със заглушител. Това беше оръжие на убиец.

— Колко ти платиха да не го направиш?

— Как влязоха във връзка с теб? — запита третият. Гласът му звучеше по-благо в сравнение с останалите. Беше слаб, облечен в делови костюм. Внимателно отвори една раница, извади спринцовка и шишенце с течност и ги постави на масичката.