Братството на камъка

— Естествено. Няма такова. Ние го измислихме. Има ли някакво значение? В бележката щеше да пише, че Аятолахът и американският бизнесмен са убити, защото са се договорили да свалят шаха и на негово място да поставят отново старото недемократично правителство. Когато недоволството в Иран достигнеше своя връх, щяха да направят един обмислен популистки ход — да сложат да управлява човека, който е втори по влияние след Аятолаха. Разликата е, че той щеше да прави това, което Аятолахът не искаше — да си сътрудничи със западните държави.

Отец Станислав кимна разбиращо.

— И тъй като пострадалите са американци, никой не би заподозрял, че по този начин са били защитавани американските интереси. Щеше да се получи, ако…

— Ако, какво?

— Ако неволно не беше им попречил.

— И заради мен бе предизвикана кризата със заложниците в Иран, руснаците нападнаха Афганистан, Рейгън победи Картър…

— Всичко щеше да бъде както го бяхме замислили! — изкрещя първият на Дру, а лицето му беше изкривено от гняв. Имаше само една трудност. Всичко зависеше от точното изпълнение по часове. Между единия и другия удар трябваше да има четиридесет и осем часа. Ти не спази разписанието! Сигурни сме, че през въпросните два дни беше напълно възможно да извършиш и двата удара — американеца и Аятолаха. Бяхме проучили маршрутите им. Бяхме открили местата, където щяха да бъдат най-уязвими.

Дру се опита да отклони отправените обвинения.

— Трябвало е да предвидите и евентуални засечки. Ако времето за изпълнение е било от такова голямо значение, защо не дадохте втората задача на друг изпълнител?

— Защото и двата удара трябваше да са дело на един човек, тъпако! Заради апарата! Всичко трябваше да е заснето на една лента. Изпращайки снимките и негативите на пресата, искахме те да са една след друга в един негатив — за да докажем на Иран, че американецът и Аятолахът са убити от един и същи човек. Иранската страна трябваше да бъде убедена, че някоя от нейните терористични групи е отговорна за извършеното.

— А защо тогава ме обвинявате? Нося ви апарата. Определете време за изпълнението на втората задача наново.

— Чувате ли го само? — изпъшка първият мъж и погледна останалите. — Мисли си, че е толкова лесно да подредим отново всичко? Момченце, не можем да го направим вече! Дяволски късно е. Охраната около Аятолаха е затегната. Не можем изобщо да се доближим до него повече. Или поне не толкова близо, че да използваме апарата. По този начин и първият удар губи всякакъв смисъл! Трепа се за едното нищо.

Дру чу отново пълните с мъка викове на момчето.

— Но вторият удар, т.е. той не можа да се превърне в удар — поде мъжът с аристократичните обноски. — Неуспехът му се превърна в успех за теб, нали? Колко ти плати Аятолахът, за да се изгубиш в най-подходящия момент в планината? Съюзи се с него, прав ли съм?

— Не е вярно.

— Казах, зарежи тия приказки — първият пристъпи иззад дивана, отметна силно назад главата на Дру и опря ножа отново в гърлото му.

— Бъди разумен — продължи третият — Искаме от теб смислено обяснение. Ако повториш същото след малко и под действието на амитала, ще знаем, че не лъжеш. Ако си достатъчно убедителен, ще признаем, че сме сгрешили. Ще те пуснем. Разбира се, никога повече няма да бъдеш използван в нашата работа. Но не мисля, че ще имаш нещо против.

Главата на Дру беше така силно опъната назад, че от гърлото му не можеше да излезе нито звук. Изглежда, че мъжът зад него разбра това и махна ножа.

Дру се изкашля и преглътна. Повече нямаше смисъл да си съчинява.

— Добре — каза той като си масажираше гърлото. — Излъгах ви.

— А така, сега е по-добре. Напредваме малко по малко — каза третият.

— Но не съм се продал. Не е това, което мислите. Нещо — не знам как да се изразя — ми се случи в планината.

— Какво? — показа се иззад дивана първият.

Дру им разказа. Добре беше преценил как ще реагират — гледаха го сякаш си беше загубил ума.

— Сигурно е, че никога повече няма да те наемат. Наистина нещо се е случило. Изпуснал си си нервите.

— Има само един начин да разберем дали казваш истината — каза третият, размахвайки спринцовката. — Преди малко те помолих да си свалиш палтото и да си навиеш ръкава.

Дру втренчено гледаше спринцовката, по гърба му полазиха тръпки. Мъжете, които го разпитваха, бяха приготвили твърде много амитал. Дозата беше достатъчна да го убие, дори и да се уверяха, че казва истината. Подканваха го да участва в собствената си екзекуция.

— И под действието на амитала ще ви кажа същото — Дру продължи да настоява. — Защото това е самата истина.

Стана прав и започна да си сваля палтото.

Изведнъж го хвърли върху лицето на мъжа с ножа вляво, като му попречи да вижда. Сега трябваше да се докопа до оръжието. Изви китката на другия с пистолета, като насочи заглушителя към лицето му. Дръпна спусъка. Пистолетът издаде звук, подобен на глухия удар на юмрук върху възглавница. Куршумът мина през дясното око на мъжа, откъдето плисна кръв и изхвърча мозък.