Братството на камъка

— Но не разбираш ли, че това няма значение? Важно е само това, което мислят те за случая. Дойдоха при мен. Казаха ми: „Ти си му приятел. Познаваш навиците му. Знаеш какво ще предприеме. Той е опасен. Не се знае на кого ще ни предаде следващия път!“

— Казах ти, не съм ги предал!

— Казаха още: „Ще ти дадем сто хиляди долара, ако го намериш… и… убиеш.“

Дру загуби търпение. Пристъпи напред като разтвори ръце.

— Направи го! Какво чакаш? Спечели мангизите!

— Не разчитай на приятелството ни — предупреди го Джейк от мрака. — Не се приближавай и не се опитвай да бягаш!

— Да бягам ли? Писна ми да бягам и да се крия. Убий ме или ме пусни.

— Ако те пусна, ще трябва да продължиш да се криеш.

— Не. Утре влизам в манастир.

— Моля?

— Добре ме чу. Ставам монах, картузианец.

— Наистина ли? Вече си вярващ? Картузианец ли каза? Това не са ли онези дето живеят в единични килии и по цял ден се молят? Дяволска приумица. Все едно да се зазидаш жив в някой гроб.

— Точно обратното. Все едно, че възкръсваш. По-скоро сега съм като в гроб. Но не заради пистолета, който си насочил към мен. Ти искаш смъртта ми. От твоя гледна точка да стана картузианец означава жив да се погреба. В такъв случай няма защо да ме убиваш, нали?

— Много те бива в приказките — произнесе Джейк в мрака.

— Не искам да петня приятелството ни и да те обвинявам, че си се продал за сто хиляди долара, нито ще се опитвам да ти предлагам повече, за да ме пуснеш. И без това нямам толкова пари. Нямам нищо.

— Все по-странни и по-странни приказки.

— Да, наистина разчитам на приятелството ни. Веднъж ти спасих живота при онова изкачване на Андите, помниш ли?

— Да, много добре си спомням.

— Никой не знае, че си ме открил. Твой ред е да ми се отплатиш, като ми спасиш живота. Пусни ме да си отида.

— Не е толкова просто. Има още нещо, което не ти казах. Много по-важно от стоте хиляди. И на мен са ми вдигнали мерника. Страшно си ги вбесил. Да не изпълниш поръчението. И то от такъв мащаб! А онези тримата, които премахна? Сигурни са, че си сменил господарите.

— Грешат!

— Уверени са, че си се продал. Знаеш твърде много и щетите могат да бъдат непредвидими. Затова са решили на всяка цена да те пипнат. Никога няма да се откажат. Колкото повече се ядосват на теб, толкова по-зли стават и с хората, които са те познавали, като мен например. Смятат, че щом сме били приятели, трябва да знам къде се криеш. А ако не те намеря, значи и аз съм предател. Очаквам следващия месец да засилят натиска. Сега разбираш ли? Не мога да те пусна.

Дру долови нотка на съжаление в гласа му.

— Наистина ли искаш да ме убиеш?

— За бога! Защо мислиш се мотая още?

— Можем да измислим нещо.

— Какво?

— Кажи им, че си ме намерил и си ме премахнал.

— Това няма да ни помогне, по дяволите. Изобщо няма да ми повярват. Ще искат доказателства.

— Е, добре. Дай им ги!

— Но как?

— Кажи им, че си поставил бомба в колата ми и си ме вдигнал във въздуха заедно с нея.

Дру си припомни метода, който трябваше да използва в Алпите.

— Можеш да снимаш. Те обичат да гледат снимки.

— Какво да снимам? Може да бъде всяка друга кола.

— Не. Как се качвам и потеглям, колата избухва и пада в някаква река. Кажи им, че не си могъл да действаш по друг начин, освен с бомба. Повече никакви доказателства не могат да ти искат. Аз, разбира се, няма да съм вътре.

— Спираш някъде и скачаш преди да избухне?

— Точно. Утре трябва да се явя в манастира. Намира се във Върмонт. Можем да го направим преди това.

Дру пристъпи напред, откъдето идваше гласът на Джейк.

— Не мърдай от мястото си, Дру!

— Не мога да чакам повече. Трябва да знам какво ще стане. Залогът е нашето приятелство. Застреляй ме или ми помогни! Нямаш друг избор!

Дру разтвори ръце в знак на приятелство.

— Предупреждавам те, Дру! — Джейк беше объркан. — Не ме принуждавай да го правя! Не се приближавай!

— Съжалявам, приятел. Няма да се крия повече. Уморих се. Искам да те погледна в лицето.

— Недей, за бога!

— Защо призоваваш бога?

Дру се приближи на десет фута от храстите, зад които се криеше Джейк. Направи още няколко крачки. Спря. Взря се в мрака.

— И така, какво решаваш? Ще ми помогнеш ли? Ще им докажем, че си ме убил. Ще се отърва веднъж завинаги от тях и ще прекарам спокойно остатъка от живота си. Или искаш наистина да ме убиеш?

Дру изчакваше отговора му. Наоколо бе съвсем тихо. Храстите се размърдаха.

Дру се изопна. Помисли си, че е направил грешен ход, че Джейк се изправя и насочва пистолет към него.

В мрака се появи фигура в цял ръст. Беше Джейк, разтворил приятелски ръце като Дру.

— Господ те обича, приятелче.

Двамата се прегърнаха.

— Това се случи през седемдесет и девета? — Арлийн напрегнато гледаше Дру, гласът й трепереше от вълнение, като неговия.

— През март, в Бостън. Точно преди да вляза в манастира.