Чародей

— Благородни съветници! — приветства Наджа членовете на съвета. — Пристигам със злокобна вест. — Той пристъпва в залата, а Менсет и Тала се сгърчват на местата си като две зайчета, пред погледа на лъкатушна кобра. — Фараонът е мъртъв. Падна поразен от вража стрела при нападение над хиксосийска позиция, недалеч от Ел Уадун.

Всички членове на съвета, освен Крат, го гледат потънали в тъпо мълчание. Старецът пръв превъзмогва мъката и шока от страшната новина. У него се надига гняв. Той се изправя бавно на крака и гледа застрашително Наджа и придружителя му като стар бивол, чийто покой в тинята е нарушен от стадо недорасли лъвчета.

— Що за предателско нахалство ти позволява да носиш на ръката си ястребовия печат? Наджа, син на Тамлат и хиксосийска пачавра, ти не си достоен да лижеш земята под стъпките на мъжа, от когото си отмъкнал тази светиня! Сабята на кръста ти е въртяна от благородни ръце — тя не е за недостойната ти лапа! — Темето на Крат поаленява, а изсечените черти се изкривяват от негодувание.

За миг Наджа се стъписва. Откъде знае старото животно, че майка му е хиксосийка? Тази тайна се пази строго. Ето че се оказва изправен пред още една пречка, освен Таита, по пътя към двойната корона.

Той отстъпва крачка против волята си.

— Аз съм регент на царствения принц Нефер. Имам право да нося синия ястребов печат — отговаря той.

— Нищо подобно! — гърми Крат. — Нямаш такова право. Този печат може да се носи само от велики и благородни мъже. Фараон Тамоз имаше това право, Тан, Благородният Хараб имаше същото право, както и цяла редица могъщи царе преди тях. А ти, недоносен мелез, нямаш право!

— Бях избран от легионите на бойното поле. Аз съм регент на принц Нефер!

Крат тръгва към него с думите:

— Ти не си войн! При Ластра и Сива собственото ти чакалско племе хиксоси те направи за смях. Ти не си държавник, не си философ. Получи известни почести, единствено благодарение на грешната преценка на фараона. Сто пъти му казвах що за нищожество си.

— Назад, дърт глупак! — вика Наджа. — Аз замествам фараона. Докоснеш ли ме, нанасяш оскърбление на короната и достойнството на Египет.

— Ей сега ще ти смъкна сабята, а също и печата — обещава Крат, без да забавя крачка. — И чак след това, ще си доставя удоволствието да те напердаша по задника.

Асмор прошепва отдясно на господаря си:

— Наказанието за държавна измяна е смърт.

Наджа хваща своя шанс. Той вирва брадичка и поглежда стареца в очите.

— Ти си продрана стара торба фъшкии — вика той. — Времето ти мина, Крат, дърт спаружен идиот. Не смей с пръст да докоснеш регента на Египет!

Както и очакваше, Крат не можа да понесе обидата. Той нададе рев и се хвърли напред. Оказа се изненадващо бърз за възрастта и теглото си. Сграбчи Наджа и като го вдигна във въздуха се опита да откъсне печата от ръката му.

— Ти не си достоен…

Без да извърне глава, Наджа заповяда Асмор, застанал до него, с обнажена крива сабя в ръка:

— Удряй! Удряй здраво!

Асмор прави крачка встрани, за да има достъп до гърба на Крат, малко над пояса в областта на бъбреците. Опитната му ръка нанася удара точно и силно. Бронзовото острие потъва с лекота до ръкохватката, а после Асмор го завърта, за да разшири раната.

Цялото тяло на Крат се вдървява, а очите се разширяват. Той охлабва хватката и пуска Наджа на пода. Асмор издърпва сабята. Тя излиза с мъка, задържана от прилепнала плът. Светлото острие е цяло в кръв и тъмната гъста течност започва лениво да пропива бялата пола на стареца. Асмор нанася втори удар, този път насочен нагоре, под последното ребро. Крат се мръщи и клати глава, сякаш раздразнен от някаква детинщина. Извръща се и тръгва към изхода. Асмор го настига и още веднъж промушва тялото отзад. Крат продължава.

— Господарю, помогни ми да убием това куче — обажда се задъхан Асмор и Наджа се затичва с извадена сабя. Започва да мушка и да сече със синьото острие, което потъва по-лесно и по-дълбоко от бронзовите. Крат се олюлява през прага към градината, а от множеството рани струи на тласъци кръв. Членовете на съвета закрещяват:

— Убийство! Спасете Благородния Крат!

Асмор вика на свой ред:

— Предател! Вдигна ръка срещу регента на Египет! — И той нанася нов удар, като се цели в сърцето на стареца. Крат прави опит да се задържи за стената около езерото, но потъналите в собствената му кръв длани се плъзгат по мрамора. Той се навежда над ниската ограда и потъва във водата с мощен плясък.

Двамата убийци се надвесиха над оградата, за да си поемат дъх, с поглед прикован в бързо порозовялата от кръвта на стареца водна повърхност. Внезапно плешивата глава щръкна над водата и Крат пое шумно въздух.

— В името на всички богове, няма ли най-после да умре това старо псе? — Гласът на Асмор е пълен с изненада и объркване.

Наджа прекрачва оградата и нагазва до кръста, насочен към огромното тяло на стареца. Стъпва на шията му и го натиска под водата. Крат се мята отдолу и водата помътнява от кръв и тиня. Наджа натиска с цялото си тегло, за да го задържи долу.