Чародей

— Елате насам, скъпи мои хубавици — повика ги Наджа и момичетата едва сега познаха любимия приятел на баща си. Те се насочиха доверчиво към него. Той стана от трона, тръгна към тях и сложи ръце на раменете им. Гласът и лицето му изразяваха дълбок трагизъм. — Сега трябва да бъдете храбри и да не забравяте, че сте принцеси от властваща династия, защото тъжна е вестта, която нося. Фараонът, вашият баща, е мъртъв. — За миг те сякаш не разбраха чутото, а после Хесерет изви жалния, проточен вик на оплаквачка. Мерикара я последва незабавно.

Наджа прегърна нежно и двете, след което ги заведе до подножието на трона, където коленичиха, потънали в неутешим плач.

— Всички виждат злочестината на царствените принцеси — обърна се Наджа към събранието. — Всички виждат и доверието, както и задълженията, с които фараонът ме дари и натовари. Тъй както взех под свои грижи принц Нефер Мемнон, така слагам днес под крилото си двете принцеси Хесерет и Мерикара.

— Сега всичката царствена кръв е в ръцете му. Независимо къде се е скрил в пустинята и без значение колко здрав и силен е в момента, принц Нефер явно е тръгнал към смърт от тежка болест — прошепна Тала в ухото на съседа си. — Новият регент на Египет направи съвсем ясни своите намерения.

8

Нефер седи в сянката на скалата, извисена над Гебел Нагара. Не е помръдвал, откакто слънчевият диск надникна над хребета в отвъдния край на долината. Отначало усилието да стои неподвижен накара крайниците му да изтръпнат, а нервните окончания щипеха и смъдяха, сякаш непрестанно го жилеха отровни насекоми. Знаеше, че Таита го наблюдава и затова, малко по малко, подчини дребнавите претенции на капризното тяло на волята си. И ето, сега седи със сетива, изострени до непознати предели, превърнал се в част от самата същност на пустинята.

Надушва мириса на вода, бликнала от скрит в дълбока цепнатина на скалата извор. Тя извира капка по капка и пълни локвичка колкото двете му шепи, после прелива в друга, очертана в зелено от алга9. След това изтича и оттам, за да потъне завинаги в червения пясък. Но преди да го направи, тънкото ручейче дарява много живот: на пеперуди и бръмбари, на змии и гущери, на грациозни малки газели, трепкащи като шафранени вълнички по нажежената повърхност на долината, на петнисти гълъби с виненочервени опашки, гнездящи по високите скали. Всички тия живинки се поят тук. Заради тези скъпоценни изворчета Таита го доведе тук, да чака своята божествена птица.

Започнаха да плетат мрежата още с пристигането си в Гебел Нагара. Таита купи копринената нишка в Тива. Малкото кълбце струваше колкото добър жребец, защото е донесено от една страна, разположена далеч на изток, отвъд река Инд, а самото пътешествие бе продължило години. Таита показа на Нефер как да сплита в мрежа тънките нишки. Те бяха по-здрави от ленен конец или кожени върви, но въпреки това едва се забелязваха.

Когато мрежата беше готова, Таита настоя принцът сам да улови примамката.

— Това си е твоя божествена птица. Сам трябва да я уловиш — поясни той. — Така претенциите ти, ще изглеждат по-убедителни в очите на великия бог Хор.

И така, двамата проучиха пътя за изкачване до скалата, застанали в жарката пещ на долината. Когато падна здрач, Таита седна край малък огън, накладен в основата на скалата и започна да напява някакви заклинания, като от време на време хвърляше шепи билки в пламъка. Щом лунният полумесец смути полунощна тъма, Нефер започна рисковано изкачване към върха на скалата, където гнездяха петнистите гълъби. Успя да хване два от тях, все още замаяни от тъмата и магията, която им направи Таита. Свали ги долу, в преметнати през рамо конски дисаги.

Под напътствията на Таита, Нефер отскубна дългите пера от едното крило на птиците, така че вече да не могат да летят. След това избраха място, достатъчно близо до изворчето в скалата, но и достатъчно далеч от нея, та да се виждат ясно птиците отгоре. С помощта на конски косми, вързаха гълъбите към здраво забити в земята пръчки. Най-накрая опънаха невидимата мрежа върху сухи тръстикови стръкове, така че теглото на божествената птица да ги счупи и отпуснатата изведнъж мрежа да оплете птицата.

— Опъни мрежата съвсем леко — наставляваше го Таита. — Не трябва да е нито много опъната, нито отпусната. Птицата трябва да оплете клюна и краката си в нея и да не се нарани, преди да я освободим.

Когато всичко беше направено така, че да задоволи изискванията на Таита, двамата започнаха дългото чакане. Гълъбите скоро привикнаха със затворничеството си и лакомо кълвяха пръснатите около тях просени зърна. После започнаха да се чистят с пясък и да се препичат на слънце под копринената мрежа. Един след друг се нижеха горещи дни с прежурящо слънце, а те чакаха и чакаха.