Чародей

— Все едно яздя хипопотам — смее се той, останал без дъх и Асмор веднага се присъединява към смеха му, последван от войниците, скупчили се около езерото. Те се давят от смях и крещят:

— Пийни си за последно, Крат, дърт пияница!

— Ще идеш при Сет къпан и уханен като бебе. Даже и богът няма да те познае.

Съпротивата на стария човек отслабваше и накрая стихна, като на повърхността изригнаха огромни мехури въздух. Наджа изгази до брега и се измъкна на сухо. Тялото на Крат бавно изплава и остана да лежи по лице.

— Измъкнете го! — заповяда Наджа. — Да не го балсамират, а да го нарежат на късове и да го заровят при останалите бандити, предатели и насилници в Долината на чакала. Гробът да не се отбелязва! — Така Крат няма да иде в рая. Осъден е да се скита вечно в царството на мрака.

Оставил мокра следа, Наджа се върна в залата на съвета. Там се бяха събрали вече и останалите му членове. Станали свидетели на кратовата участ, те се гушеха бледи и потресени по местата си. Гледаха втрещени военачалника, застанал отпред с окървавена сабя в ръка.

— Благородни съветници, наказанието за държавна измяна от незапомнени времена е смърт. Има ли сред вас някой, който да постави под съмнение справедливостта на тази екзекуция? — Огледа всички един по един и те един по един свеждаха поглед. Гвардейците обграждаха сградата в плътна редица и след убийството на Крат нямаше кой да организира съпротивата им.

— Благородни Менсет — обърна се Наджа към главата на съвета, — одобряваш ли действията ми, свързани с екзекуцията на предателя Крат?

В течение на една дълга пауза изглеждаше, че Менсет ще възрази на насилника, но най-накрая той въздъхна и вперил поглед в отпуснатите на скута си ръце, прошепна:

— Наказанието беше справедливо. — Съветът одобрява действията на Благородния Наджа.

— Одобрява ли съветът изборът на Благородния Наджа за регент на Египет? — попита той тихо, но въпросът се чу отчетливо в напрегнатата тишина на залата.

Менсет обходи с поглед присъстващите, но никой не пожела да срещне очите му.

— Съветът и неговият глава одобряват избора на новия египетски регент. — Най-накрая Менсет погледна Наджа право в очите, но обикновено добродушният поглед беше пълен с такова презрение и черна омраза, че се наложи да го намерят мъртъв в постелята му преди пълнолуние. Но засега Наджа само кимна.

— Приемам дълга и тежката отговорност, която стоварвате на раменете ми. — Той прибра сабята в ножницата и изкачи подиума на трона. — В първото си официално изявление като регент искам да опиша пред съвета храбрата смърт на божествения фараон Тамоз. — Направи многозначителна пауза, след което, в продължение на час, разказа с най-големи подробности своята версия за случилото се при Ел Уадун. — Ето, така загина един от най-достойните царе на Египет. Последните думи, които промълви, докато го свалях по склона на хълма, бяха: „Грижи се за единствения ми останал син. Грижи се за Нефер, докато бъде в състояние сам да носи двойната корона. Вземи под крилото си двете ми дъщерички и гледай косъм да не пада от главите им“.

Благородният Наджа не положи усилия да прикрие дълбоката си мъка и му потрябва време, за да овладее бликналите чувства. После продължи с укрепнал глас:

— Аз няма да измамя надеждите на нашия бог, който беше мой приятел и фараон. Вече разпратих колесници в пустинята да дирят принц Нефер и да го доведат тук. Щом пристигне, ще го сложим на трона, с жезъл и скиптър в ръце.

Съветниците загълчаха одобрително, а Наджа продължи:

— А сега, нека доведат принцесите.

Двете влязоха колебливо, като по-голямата Хесерет водеше за ръка малката Мерикара. Тя играеше на хвърли-хвани с другарките си, когато я повикаха. Зачервена от игра, тя цяла плуваше в пот. До съзряването й оставаха още няколко години, така че нозете й бяха все още тънки и дълги като на жребче, а обнажените гърди — по момчешки плоски. Дългата черна коса бе вързана на опашка над лявото рамо, а ленената й поличка беше толкова къса, че оставяше гола долната част на малкото й задниче. Тя се усмихна свенливо пред това страховито събрание от прочути мъже и стисна още по-здраво ръката на сестра си.

Хесерет бе видяла вече първата си червена луна и носеше ленени фусти и перука на девица, готова за сватба. Даже старците я погледнаха с интерес, защото бе наследила легендарната хубост на баба си, царица Лострис. Имаше млечна кожа. Крайниците й бяха гладки и добре оформени, а гърдите — съвършени като луната. Изразът й беше сериозен, но едва забележимо повдигнатите ъгълчета на устните загатваха лека, дяволита усмивка, а в огромните тъмнозелени очи проблясваха любопитни пламъчета.