Чародей

— Да, кръвта беше моя — отвръща тя и Нефер се мъчи да се изтръгне от прегръдката й, но тя го държи здраво. — Не беше кръвта на моята девственост, а от носа и устата, които разби, докато се мъчеше да ме насили. Кълна ти се в името на богинята, която обичам, както и в надеждата да ти родя синове, че съм девствена и ще остана такава, докато приемеш девството ми като доказателство за моята любов.

Нефер я взема в обятия, целува я и хлипа от радост и облекчение.

След малко се изправя и я взема отново на гръб. Чутото му дава нови сили и той поема по-бързо от преди.

Минава полунощ, когато другите разбират, че нещо се е случило и се връщат да ги търсят. Таита превързва краката й, а Хилто и Мерен се включват по ред в носенето. Тръгват по-бързо, но когато стигат оазиса с Бай и конете, звездите вече бледнеят, а зората наднича иззад хоризонта.

Всички са изтощени, но Таита не им дава да отдъхнат. Напояват конете за последен път и пълнят до край водните мехове, които лъсват издути, покрити с капчици вода.

Докато се занимават с това, Таита изважда ведро вода от кладенеца, разтваря нещо в него и отмива боята от косата си, докато среброто й лъсва с нова сила.

— Защо ли си мие косата в такъв момент? — чуди се на глас Мерен.

— Може би, когато е боядисана, губи част от способностите си — казва Минтака и никой не възразява.

Когато са напълно готови, Таита ги кара да се напият хубаво с вода, да погълнат толкова, колкото са способни, без да повърнат. Докато го правят, Таита пита тихичко Бай:

— Усещаш ли?

Бай се смръщва и отговаря:

— Изпълнило е въздуха и го усещам чак до петите си. Идват.

Въпреки надвисналата опасност, Таита отделя време, за да прегледа още един път краката на Минтака. Той маже с мехлем охлузванията и прави нови чисти превръзки. И най-после старият маг нарежда да се качват.

Таита взема Мерен в първата колесница за копиеносец. Следва Нефер с Минтака, вкопчена в щита, за да облекчи краката си. Хилто и Бай са в последната колесница.

Асирийският търговец, от когото купиха килимите, наблюдава товаренето на колите и конете си. Извръща се, когато минават край него и казва „сбогом“ на Таита. Интересът му се изостря, когато съзира момиче във втората колесница. Чорлавата коса и мръсните дрехи не могат да скрият поразителната й външност. Продължава да гледа подире им, докато изчезват на изток в пустинята по керванджийския път, който стига чак до Червено море.

54

Докато Трок чака нетърпеливо строяването на колоната пред портите на Аварис, Толма е изпратен да претърси лагера с чужденци и просяци, опънат под стените на града.

— Обърни всичко наопаки! Трябва да сме сигурни, че царица Минтака не се крие някъде там. Търси и чародея Таита! Доведи ми всички високи и слаби мъже, които откриеш. Искам лично да ги разпитам.

Хората на Толма изпълняват заповедта сред писъци и кучи лай, трясък на счупени врати и сривани паянтови жилища. След малко двама войника се връщат и мъкнат към Трок стара бедуинска брантия. Дъртофелницата ругае истерично и рита похитителите си.

— Какво има, войнико? — пита Трок, когато жената е хвърлена в краката му. Войнът вдига чифт златни сандали, чиято тюркоазна украса блещука под лунните лъчи.

— Намерихме ги у нея, Велики.

Лицето на Трок потъмнява от гняв и той рита старицата в корема.

— Откъде ги открадна, мръсна дърта маймуно?

— Нищо не съм откраднала, божествени фараоне — скимти вещицата. — Той ми ги даде.

— Кой е този той? Отговаряй без увъртане или ще ти навра главата между краката, докато се удавиш в собствените си вонящи сокове.

— Старецът, той ми ги даде.

— Как изглеждаше?

— Висок беше и кльощав.

— Колко стар?

— Колкото скалите в пустинята. Той ми ги даде.

— Имаше ли едно момиче с него?

— Още трима мъже и едно хубаво малко курве в скъпи дрехи, грим и панделки.

Трок я изправя рязко на крака и крещи в уплашеното й лице:

— Накъде тръгнаха? В каква посока?

Старицата сочи с треперещ пръст към хълмовете, зад които започва пустинята.

— Кога? — пита Трок.

— Колкото е този път на луната. — Тя очертава дъга от лунната орбита, която отговаря на четири — пет часа.

— Колко коня имаха? — крещи Трок. — Колесници? Коли? Как пътуват?

— Нямат коне — отвръща тя. — Пеша бяха, но бързаха много.

Трок я блъска встрани. Хили се към застаналия наблизо Толма.

— Пеша няма да стигнат далеч. Ще ги пипнем, веднага щом изкараш от леглата пияните си главорези.

55

Жаркият диск на слънцето е изминал половината път до зенита, когато колоната на Трок се показва на хребета над оазиса. Двестате колесници са строени по четири в редица. На пет мили отзад, ясно личи облакът прах, вдиган от други двеста, водени от Цандер. Всяка колесница вози двама тежковъоръжени войника, водни мехове и калъфи със запасни копия и стрели.

Под себе си виждат пъплещ по склона керван начело с асирийския търговец. Трок тръгва да го пресрещне и маха отдалеч за поздрав.

— Добра среща, чужденецо. Откъде идваш и по каква работа?