Чародей

Обточените с бронзови шини колела минават през него и за миг колесницата е толкова близо до надвесения над килима с Минтака Нефер, че очите му срещат погледа на Трок. Фараонът не може да го познае в тия дрипи и с парцаливата чалма на главата, но го шибва по навик с бича по рамото. Бронзовите топчета разкъсват с лекота дрипата и оставят кървав синджир върху плътта му.

— Марш от пътя ми, селяндур! — крясва Трок и Нефер се готви да се хвърли в колесницата и да хване Трок за брадата. Ето го звярът, осквернил неговата любима. Червена пелена пада пред очите на момъка.

Таита го хваща за ръката.

— Остави го. Вземай килима и през портите вън, глупак такъв! Ще ни затворят. — Нефер се дърпа и старецът го разтърсва.

— Искаш още един път да я загубиш, така ли?

Нефер се окопитва. Изправя се и хваща рулото за единия край, а останалите му помагат. Тичат към портата, но колоната на царя вече е преминала и стражата отново затваря крилата й. Таита тича напред и ги разгонва с тоягата. Когато един войник се опитва да го нападне, магът втренчва в очите му хипнотизиращ поглед. Стражникът отскача, сякаш е попаднал на човекоядец.

Промъкват килима през тесния процеп между крилата на портата и тичат към лагера под стените на града. Зад тях се носят гневните викове на охраната, но те изчезват в тъмнината, сред безпорядъка от шатри и бараки. Скрити зад една кошара, те оставят на земята товара си и го развиват. Разчорлена и потна, щастливата Минтака вижда коленичилия пред нея Нефер. Двамата се прегръщат пред погледите на останалите.

Таита ги връща към действителността:

— Трок се завърна най-неочаквано — казва той. — Съвсем скоро ще открие липсата ти. — Изправя Минтака на крака. — Загубихме колата. Предстои ни дълъг преход пеша. Ако не тръгнем веднага, няма да стигнем оазиса преди разсъмване.

Минтака се стяга.

— Готова съм! — казва лаконично тя.

Таита поглежда ефирните й златни сандалки, украсени с тюркоази и изчезва между бордеите. След малко се връща с една мърлява старица по петите. Носи чифт използвани, но здрави селски сандали.

— Размених ги срещу твоите — съобщава той.

Минтака сваля безропотно прекрасните сандалки и ги подава на старицата, която ги скрива под дрехата си и светкавично изчезва, да не би някой да й ги вземе. Царицата се изправя с думите:

— Готова съм! Сега накъде, магьоснико?

Нефер я хваща за ръка и всички тръгват след Таита в пустинята.

52

Трок спира запотените, потънали в прах коне пред дверите на палата. Двама висши военни, и двамата членове на леопардовото съзаклятие и негови близки приятели, влизат в тържествената банкетна зала, като дрънчат оръжие и набедреници. Робите са сложили богата трапеза, в чест на царското завръщане. Трок пресушава бокал сладко червено вино и грабва варен глигански бут.

— Имам нужда от нещо по-различно. — Той смига на приятелчетата си, които се кикотят и ръчкат един друг в ребрата. Трок знае, че брачният му провал е тема на неспирни клюки в редовете на армията и че отношението на новата му жена към него, срива авторитета му. Въпреки победите над бунтовниците на юг и суровите наказания, които им налага, мъжкото му име е пострадало. Решил е да сложи веднъж завинаги край на това положение още тази нощ.

— Тук има повече храна, отколкото могат да изядат дори две свине като вас, а във виното може да се удави хипопотам. — Трок показва готовата да рухне маса. — Правете каквото знаете, но не ме чакайте преди зори. Имам нива да ора и една непокорна кобилка да подчиня на волята си.

Тръгва през залата, като гризе свинския кокал и гълта огромни парчета тлъсто месо. Двама роби бързат пред него, за да осветяват пътя му към харема. Евнусите пред дверите на Минтака чуват шума от приближаването му. Те вдигат копия и ги притискат към тлъстите си гърди, в знак на приветствие.

— Отваряйте! — нарежда Трок. Захвърля недооглозгания кокал и трие мазни длани в туниката си.

— Велики! — единият стражник пристъпя от неудобство. — Дверите са залостени отвътре.

— По чие нареждане? — пита Трок разгневен.

— На царица Минтака.

— В името на Севт, няма да търпя това! Наглата пачавра знае, че съм тук! — избухва Трок, вади сабя и блъска с бронзов ефес по тежката врата. Като не чува ответ, блъска отново. Звукът от ударите отеква по коридора, но отвътре не се чува никакъв признак на живот. Отстъпва назад и се хвърля върху вратата с рамото напред. Тя потреперва, но не се отваря. Грабва копието на единия стражник и го забива в дървото.

Летят трески и след още няколко удара във вратата зейва дупка, достатъчно голяма, за да провре ръка и отмести мандалото. Отваря с ритник и влиза. Примрелите от страх робини са се скупчили в другия край на помещението.

— Къде е господарката ви?

Те каканижат несвързано и поглеждат към вратата на спалнята. Трок я приближава и всички викат в един глас:

— Болна е.

— Не може да те приеме.

— Луната й дойде.

Трок се смее.

— Твърде често се оправдава с това. — Блъска по вратата. — Ако ще има кръв, по-добре да е повече — изобилна река, като при Манаши. В името на Севт, ще я прегазя, за да стигна дверите на щастието.