Чародей

Щом минават през градската стража, те се разделят: Хилто плъзва по кръчми и бардаци из тесните улички на стария град, за да търси стари бойни другари, от които да се осведоми за положението в града и последните клюки, а Таита и Нефер тръгват през събуждащия се град към палата. Там се смесват с тълпата просяци, търговци и просители. Таита не прави опит да проникне в двореца. Прекарват цялата сутрин, слушайки околните и бъбрейки с останалите зяпачи.

Най-накрая Таита завързва разговор с облечен като него вавилонски търговец, на име Нинтура. Таита говори акадийски като роден месопотамец, поради което е избрал и одеянието си. Двамата пият висококачествено и скъпо етиопско кафе и Таита използва цялата си хитрост, за да омае Нинтура, който виси десети ден пред двореца, в очакване да изложи стоките си пред новата жена на фараона. Той е платил вече чудовищен подкуп, поискан от дворцовия шамбелан, за благоволението да се яви пред ясния взор на царствената съпруга, но преди него същото са сторили и мнозина други.

— Разправят, че Трок е подложен на жестоко отношение от страна на новата жена. Не го пускала в леглото — хили се Нинтура. — Той е луд по нея, като сръндак през любовен период, обаче тя кръстосва крака и си заключва стаята. Трок опитва да спечели благоразположението й със скъпи подаръци. Казват, че нищо не можел да й откаже. Той купува всичко, което й се предложи, а тя веднага го препродава за нищожна част от платеното, като раздава парите на бедните. — Търговецът се плясва по коляното и избухва в смях. — Разправят, че купувала едни и същи неща по няколко пъти, а Трок плаща ли, плаща.

— А самият той къде е?

— Бие се на юг — отвръща Нинтура. — Гаси пламъците на бунта, но щом ги потуши и обърне гръб, те лумват отново.

— Към кого трябва да се обърна, за да вляза при тази царица Минтака?

— Към дворцовия шамбелан. Казва се Солет. Един дебел, скопен изрод. — Нинтура не е отгатнал анатомичния статут на самия Таита.

Таита само е чувал за Солет, но знае, че е член на тайното евнухско братство.

— Къде мога да го намеря? — пита той.

— Само за да влезеш при него, трябва да платиш един златен пръстен — предупреждава Нинтура.

Солет седи край лотосово езерце в собствената си, оградена със стена градина. Той дори не се надига, когато един от пазачите на харема въвежда Таита.

Хиксосите до такава степен са се отказали от обичаите си и са възприели тези на египтяните, че вече и жените си не затварят между стените на харема. Евнусите все още разполагат с част от някогашната си безгранична власт над жените в двора, но при наличие на възрастна придружителка, подопечните им разполагат с голяма свобода. Те излизат на разходки, возят се в лодки по реката, приемат търговци, за да разгледат стоките им, хранят се, пеят и танцуват с приятелките си.

Таита отправя високопарно приветствие, като се представя на Солет с измислено име. Следва опознавателния знак на братството: допрени един до друг свити кутрета на ръцете. Солет примигва изненадан и оглежда слабата фигура на посетителя: не прилича на евнух. Въпреки това, дава знак на Таита да седне на възглавницата срещу него. Магът приема предложената от един роб чаша шербет и известно време двамата водят привидно незначителен разговор, но в хода му магът доказва принадлежността си към братството, с изброяването на общи познати. Без да показва, че го прави, Солет замислено изучава външността на Таита, като взорът му прониква през закрилия долната част на лицето шал и под боядисаната коса. Малко по-малко истината прониква в съзнанието му и накрая той пита тихичко:

— Може би, по време на скитанията си имал възможност да срещнеш великия маг, известен в пределите на двете царства, а и извън тях, под името Таита?

— Познавам го добре — признава гостът.

— Може би така добре, както познаваш себе си? — интересува се Солет.

— Най-малко толкова добре — потвърждава Таита и топчестото лице на Солет се разпъва в усмивка.

— Не казвай нищо повече. С какво мога да ти услужа? Само кажи!

51

Същата вечер Нефер, Мерен и Хилто седят върху купчината килими, а Таита кара скрибуцащата кола, с непоправимото задно колело, климащо насам-натам, пред една от страничните порти на двореца, където тълпа окъсани малки нехранимайковци се спотайва в тясна, бедняшка уличка. Магът дава меден пръстен на едно от тях, за да пази колата и удря по портата с края на тоягата си. Тя се отваря начаса, но насреща им щръкват десетина насочени копия. Входът към харема се охранява зорко: Трок пази внимателно малката си кошута.

Солет не е тук — очевидно иска ръцете му да останат чисти, — но е изпратил един роб, който да преведе Таита през охраната и да го придружи по-нататък. Макар магът да разполага с папирусов свитък, даден му от Солет, началникът на охраната настоява да ги претърси, преди да им позволи да продължат. Нарежда на Хилто да разгъне всеки килим и внимателно го разглежда. Удовлетворен най-подир, той ги пуска да минат.