Чародей

Концентрацията му е толкова силна, че ноктите се впиват до кръв в дланите на свитите юмруци, но повече не може да я задържи. Образът й започва да избледнява, чертите й се размиват, но преди да я загуби съвсем, той вижда усмивката й, красива усмивка, изпълнена с любов и нова надежда.

— Бъди силна! — повтаря той. — Бъди силна, Минтака! — Ехото от собствения му глас се връща като от огромно разстояние.

49

Нефер го чака под дюната. Когато стига средата на склона, момчето разбира, че е станало нещо много важно.

— Ти си я видял! — крещи то и това не е въпрос. — Какво е станало с нея? — И Нефер тича срещу Таита.

— Тя има нужда от нас — отвръща магът и слага ръка на рамото му. Не иска да му каже за огромната мъка и болка, в които я свари, нито за злощастния изход, който си бе приготвила. Нефер не би го понесъл. Положително щеше да се хвърли в някое необмислено начинание, което да съсипе живота и на двамата влюбени. — Беше прав — продължава Таита. — Трябва да се откажем от моите планове, да търсим убежище на изток. Трябва да отидем при Минтака. Обещах й.

— Да! — съгласява се с радост Нефер. — Трябва да тръгнем към Аварис.

— При това веднага!

50

Трябваха им петнадесет дни усилен ход, за да стигнат до малкия гарнизон Тан, на един ден път от Аварис. Четири пъти сменяха конете — Таита използваше дадения му от Наджа документ, за да подменят уморените животни с други и да попълват запасите си във военните гарнизони и лагери, покрай които минаваха.

Откак напуснаха Гебел Нагара, не спираха да обсъждат плановете си, защото си даваха сметка, че са тръгнали срещу мощта на фараон Трок Урук. Офицери, с които разговаряха по гарнизоните, им съобщиха, че фараонът разполага вече с двадесет и седем пеши дружини, както и с три хиляди бойни колесници. Те можеха да изправят срещу тази сила една очукана кола, чийто външен вид ясно говореше за дълга и тежка служба, със задно колело, което имаше упоритата склонност да пада в най-неподходящите моменти и корпус, умело укрепен с върви и кожени ремъци. Бяха всичко на всичко четирима: Нефер, Мерен, Хилто и Бай. Петият обаче, беше Таита.

— Магът струва поне колкото двадесет и седем дружини — подчерта Хилто, — така че, всъщност, сме равни по численост.

Хилто познаваше командира на гарнизона в Тан, прошарен и цял покрит с белези войн, на име Соко. Преди много години двамата бяха преминали заедно Червения път. Заедно бяха воювали, гуляли и ходили по курви. След като посветиха един час на тези скъпи спомени и споделиха неголяма делва кисела бира, Хилто му подаде царския документ. Соко го хвана наопаки, с изпъната ръка и доби важен вид.

— Виждаш ли печата на фараона? — попита Хилто и посочи с пръст.

— Доколкото те познавам, Хилто, а мисля, че те познавам добре, най-вероятно е сам да си нарисувал тая красота. — Соко върна свитъка. — Какво ти трябва, стари негоднико?

Избират коне измежду няколко стотините на разположение в гарнизона, след което Таита тръгва пред редицата колесници, току-що докарани от Аварис. Избира три, в които бързо запрягат конете.

Когато напускат Тан, Таита кара старата кола, Мерен, Хилто и Нефер са в колесници, а колоната завършва Бай с двадесет запасни коня. Не влизат направо в Аварис, а заобикалят града откъм изток.

В края на пустинята има малък оазис, използван от бедуини и кервани, тръгнали за или връщащи се от Изтока.

Докато другите разтоварват возения в колата фураж, зобят конете и смазват главините на новите колесници, Таита отива да се пазари с асирийски керванджия, разположил стана си наблизо. Купува наръч парцаливи, мръсни дрехи, както и двадесет вълнени килима, тъкани в земите край Далечното море. Качеството им е ниско, но Таита е принуден да плати солидна сума.

— Тази асирийска маймуна е главорез и мошеник — оплаква се магът, докато товари покупките в колата.

— За какво са ни? — иска да знае Нефер, но Таита се преструва, че не чува въпроса.

Същата вечер той боядисва сребърната си грива с отвара от кора на мимоза и обликът му се променя неузнаваемо. На сутринта оставят Бай да пази конете и колесниците и качени върху купчината прашни килими, поемат с разбитата кола към Аварис, издокарани в купените предния ден от Таита парцали. Магът носи дълга роба и шал, а долната част на лицето му е скрита по халдейски обичай. С боядисаната коса, никой не би познал прочутия маг.

Когато стигат престолнината на Севера, денят започва да си отива. Пред стените на града има постоянен лагер от няколко хиляди души. Това са просяци, улични артисти, чужди търговци и всякаква друга паплач. Смесват се с тях, а на другата заран оставят Мерен при колата, а останалите се скупчват с тълпата пред градските порти, в очакване да се отворят.