Чародей

Нефер отряза дебел акациев клон от дърво, скрито в малка долчинка и издяла тояга, която оформи и полира, докато постигна нужната дължина и баланс на оръжието. В хладните часове на утрото, двамата с Таита упражняват традиционен бой с тояги. В началото Нефер се сдържа, от уважение към възрастта на стареца, обаче магът му насинява глезените и изкарва цицина на главата. Бесен от унижение, Нефер започва да напада истински, старият е жилав и пъргав. Отскача точно колкото е необходимо, за да избегне удара, след което рязко напада незащитеното място и болезнено удря лакътя или коляното.

Таита е загубил съвсем малко от уменията си на фехтувач. Хилто ги е снабдил с цял сандък криви саби и когато магът решава, че упражнението с тояги е било достатъчно дълго, вади сабите и превежда Нефер и Мерен през целия репертоар от напади, мушкания, сечащи удари и защити. Кара ги да повтарят всяко движение по петдесет пъти, а след това отново. Когато дава знак за край на тренировката, и двете момчета са зачервени и плувнали във вода, сякаш току-що излизат от Нил. Кожата на самия маг обаче си остава суха и хладна. Когато Мерен отбелязва тъжно това обстоятелство, Таита усмихнато обяснява, че последната капка излишна пот е отделил дълго преди двамата да се родят.

Друг път момчетата се събличат, мажат телата си с масло и започват борба под арбитража и напътствията на Таита. Макар Мерен да е цяла педя по-висок и по-як в раменете, Нефер притежава вродено чувство за баланс, а Таита му е показал, как да използва собственото тегло на противника в негов ущърб.

Вечер и през нощта, Таита и Нефер седят край огъня и обсъждат всякакви въпроси — от медицина и политика, до война и религия. Често пъти, Таита очертава някаква теория и кара Нефер да открие слабите й страни. Залага несъстоятелни постулати и нелогични построения, които Нефер търси и открива с все по-голям хъс. След това идва ред на дъската за бао, с хилядите възможности, предоставяни от квадратите и фигурите.

— Ако си в състояние да проникнеш във всичките възможности на играта — казва Таита, — ще можеш да проникнеш в смисъла на самия живот. — Тънкостите и нюансите на тази игра изострят ума и го подготвят за по-големи мистерии.

Месецът изтича тъй бързо, че когато една сутрин Нефер гони смъртно ранена газела между дюните, видът на внезапно появилия се в далечната мараня облак прах и смътните очертания на завръщащата се от поречието кола, направо го стряскат. На секундата забравя смъртно ранената газела и хуква да пресрещне Хилто. Макар да е свикнал с прояви на физическа сила и издържливост, старият войн е силно впечатлен от скоростта, с която Нефер скъсява разстоянието помежду им, под палещите лъчи на слънцето.

— Хилто! — вика Нефер отдалеч, без каквато и да било следа от задъхване. — Нека боговете те обичат и дарят с вечен живот! Какво ново? Какво ново?

Хилто се прави, че не разбира и когато Нефер тръгва редом с колата, започва подробен доклад за политически събития и клюки в двете царства:

— Имало е ново въстание на север. Този път Трок го е потушил много трудно. Загубил четиристотин мъже за три дни, а половината бунтовници успели да избегнат гнева му.

— Хилто, знаеш, че не те питам това.

Хилто кима към Бай и казва:

— Може би не е сега моментът да говорим за определени неща — вметва тактично той. — Може би ще поговорим по-късно и на четири очи, Велики?

Нефер е принуден да сдържи нетърпението си.

Докато седят същата вечер край огнището в пещерата, Нефер с мъка изслушва нов подробен доклад на Хилто пред Таита, най-съществената част от който се състои в това, че подмяната на телата в Залата на скръбта е била открита от жреците, когато разповили главата. Фараон Наджа Киафан направил всичко възможно да потули откритието, защото сигурността на трона му би била под въпрос, ако се разчуе, че Нефер може би е още жив. Все пак се оказало невъзможно да се запази такава важна тайна, при положение че огромен брой жреци и придворни били посветени в нея. Хилто съобщава, че слухът вече се носи по улиците и пазарищата на Тива, както и по околните селища.

Отчасти в резултат от това, размириците и в двете царства стават все по-мащабни и организирани. Бунтовниците се нарекли Синя фракция. Синьото е цветът на династия Тамоз. Наджа е избрал зеленото за свой цвят, цветът на Трок е червеният.

Плюс всичко това, на изток също се мътят неприятности. Египетските фараони изпратили хурийския посланик при господаря му Саргон, цар на Вавилон, могъща държава, разположена между реките Тигър и Ефрат, с искане годишният данък, плащан от него, да се увеличи на двадесет лаки злато. Непосилна сума, която Саргон в никакъв случай няма да плати.

— Значи, това е причината за усилените военни приготовления — отбелязва Таита. — Ясно е, че фараоните са хвърлили око на месопотамските богатства. Решили са да започнат завоевателен поход. След Вавилон, ще обърнат поглед към Либия и Халдея. Няма да мирясат, докато не видят целия свят в краката си.

Хилто изглежда изненадан.

— Не съм мислил върху това, но изглежда имаш право.