Чародей

— Нямам представа за какво говориш, магьоснико — каза с неудобство войнът.

— Нещо, което ти е поверено от самия Египет — настоява Таита — и ти много добре знаеш какво е.

— От самия Египет? — Хилто клати глава и в същото време я почесва.

Таита протяга ръка и Хилто капитулира с въздишка. Бърка в кожената торбичка на пояса и изважда папирусовия свитък. Таита го взема.

— Ни дума за това — предупреждава го той, — нито на фараона дори! Чуваш ли, Хилто?

— Чувам, магьоснико.

Таита гледа втренчено свитъка и след малко върху него се появява светеща точка, извива се тъничко стълбче дим и папирусът пламва изведнъж.

Таита го оставя да изгори в ръката му, като явно не се притеснява от пламъка, а след това стрива остатъците с пръсти.

— Това е магия — шепне Хилто.

— Евтин трик — отвръща Бай. — Това го може всеки чирак.

Таита вдига дясна ръка за благослов.

— Нека боговете ви закрилят по време на пътуването! — казва той и гледа как колата изчезва в далечината.

46

Когато Таита се появява отново край малкото огнище в пещерата при Гебел Нагара и грее старите си гости, измръзнали от пустинен студ, той впива поглед в лицето на заспалия Нефер, завит с овча кожа.

Не му се сърди, заради несръчния опит да го надхитри. Възрастта не е изсушила човешките му чувства, нито далечния спомен за мъката любовта, той разбира желанието на Нефер да облекчи страданията на своята любима. Към това се прибавят и собствените му добри чувства, граничещи с обич към това момиче.

Няма намерение да обяснява на Нефер, какви последици би могла да има тази негова проява на състрадание. Ще го остави да се заблуждава, че Минтака скоро ще научи, че е жив.

Кляка до заспалото момче и без да го докосва, внимателно прониква в неговата същност. Дългият опит му позволява да го направи без усилие. Нефер се размърдва, стене и мърмори някакви безсмислици. Макар и потънал в дълбок сън, силата на Таита, като някаква мрежа, хвърлена над цялото му същество, го тревожи и почти събужда. Тялото е извървяло дълъг път към оздравяване. Таита поглежда по-навътре. Духът му е бодър и не е загубил нищо от преживените терзания. Няма да мине много време и ще могат да се впуснат в следващото си начинание.

Връща се при огнището и добавя няколко акациеви съчки. После се обляга назад, но не за да спи — на неговата възраст няколко часа сън в денонощието му стигат, — а за да отвори съзнанието си към енергиите, които предизвикват събитията, някои далечни, а други много по-близки. Оставя ги да бушуват около него, сякаш е някаква канара, сред вихъра на битието.

47

Втората луна отминава по-бързо от предишната, защото Нефер е вече по-силен и неукротим. С всеки изминал ден, куцането му се забелязва все по-слабо, докато накрая изчезва напълно. В скоро време се надбягва с Мерен от дъното на долината до хребета на хълма. Тези състезания се превръщат в постоянен елемент от всекидневието им в оазиса. В началото Мерен печели с лекота, но постепенно нещата се променят.

Призори на двадесетия ден след заминаването на Хилто, те стартират от входа на пещерата, бягат през каменистото дъно на долината рамо до рамо, но когато започва изкачването на отсрещната дюна, Нефер печели преднина. По средата на склона дръпва рязко напред и Мерен вижда гърба му. Стигнал хребета, Нефер се обръща и се изсмива в очите на изостаналия съперник, сложил победоносно ръце на кръста. Утринният вятър развява дългите кичури над раменете му. Ранните лъчи на слънцето го огряват отзад и хвърлят златен ореол около главата му.

Таита наблюдава всичко от входа на пещерата и тъкмо понечва да се прибере, когато странен звук нарушава пустинната тишина и го спира. Вдига глава нагоре и съзира малко петънце да описва правилни кръгове много високо в небето и усеща близкото присъствие на бога. Писъкът се чува отново, далечен и слаб, но прониква до дъното на душата — незабравимия вик на царски сокол.

Нефер също го чува от билото на дюната и вдига поглед да го търси. Вижда мъничкото петно и протяга две ръце към него. Сякаш подчинил се на този зов, соколът започва спускане и бързо увеличава големината си. Вятърът свисти в свитите му крила, а птицата се носи право към Нефер. Ако го удари с тази скорост, ще разкъса лицето и счупи костите му, но Нефер не помръдва.

В последния възможен миг птицата рязко се вдига и висва над главата на момчето. Нефер протяга ръка и почти докосва гладките красиви пера на гърдите. За миг Таита си мисли, че соколът ще се остави да го хванат, но той размахва криле и набира височина. Надава още един път този самотен, сърцераздирателен писък и изчезва стремително, потънал сякаш в самия огнен диск на слънцето.

48

При второто си идване Хилто донесе тежък боен лък. Под ръководството на Таита, момчето всеки ден се упражняваше, за да укрепи мускулите на гърба и раменете до положение, при което да е в състояние да вдигне лъка, да опъне тетивата и да остане така, без да трепери или да усеща умора. След това, по даден от мага знак, то отпускаше тетивата и стрелата описваше дъга, за да порази целта на двеста стъпки от тях.