Чародей

Хвърля въпросителен поглед към Бай, който кима утвърдително — състоянието на Нефер е задоволително. Таита бързо зашива разреза. Повива главата. Свършил с това, отнася трупа с помощта на Хилто до голяма вана солен разтвор и го потапя в нея до шия. Там ще остане, със скрита под бинтове глава, в продължение на шестдесет дни. В края на периода жреците ще го извадят, ще махнат бинтовете и ще установят замяната. В онзи момент обаче, Таита и Нефер ще бъдат далеч-далеч.

Трябва им още малко време, за да почистят плочата с вода от кожени ведра, да измият и да приберат инструментите на Таита. Готови са за тръгване. Таита прикляка до сандъка и докосва гърдите на Нефер с длан. Кожата е топла, усеща се пулс. Дишането е бавно и равномерно. Повдига единия клепач и вижда реакцията на зеницата. Изправя се доволен и дава знак на Хилто и Бай да върнат фалшивото дъно на място. Когато това е сторено и те понечват да затворят капака, Таита ги спира.

— Нека остане отворен! — казва той. — Нека жреците видят със собствените си очи, че е празен!

Носачите вдигат сандъка за дръжките и Таита ги повежда към изхода. Когато приближават дверите, Хилто ги отваря и жреците проточват шии. Хвърлят бегъл поглед на празния сандък и се втурват в Залата на скръбта с почти неприлично нетърпение, за да се заемат с отказаните им до момента дейности.

Оставени без внимание от събраната пред храма тълпа, Таита и хората му качват сандъка в първата колесница и поемат в колона назад към града.

Когато влизат през главните порти, заварват тесните улички почти пусти. Част от хората са при погребалния храм, за да се молят за душата на покойния млад фараон, а други са пред палата, за да чуят обявяването на новия владетел, макар да няма съмнение, кой ще бъде следващият фараон на Горното царство.

Хилто кара колесницата към казармите край източната порта, а сандъкът е внесен през задния вход на собственото му жилище. Тук всичко е готово за пристигането на Нефер. Изваждат го от скритата половина на сандъка и Таита, с помощта на Бай, започва окончателното му съживяване. След няколко часа момчето е в състояние да хапне малко просеник и да изпие купа кобилешко мляко с мед.

Най-накрая Таита решава, че може да го повери на грижите на Бай и подкарва колесницата по пустите улички. Внезапно пред него гръмва хилядогласно приветствие. Стигнал двореца, той попада в гъста тълпа, която празнува възцаряването на новия фараон.

— Вечен живот за Великия и Свещен фараон Наджа Киафан! — реве тълпата с верноподаническо рвение, а делвите вино преминават от ръка в ръка.

Множеството е толкова гъсто, че Таита е принуден да остави колесницата на грижите на Мерен и да продължи пътя си пешком. При дворцовите двери стражата го познава и разбутва тълпата с тъпия край на копията си, за да му стори път. Щом влиза вътре, той бърза към тържествената зала, където заварва друго раболепно множество. Цялото офицерство, чиновничество и всички придворни са се стълпили, за да заявят своята вярност към новия владетел, но авторитетът на Таита, както и обезсърчаващият му поглед, разтварят тълпата и той се нарежда сред първите.

Фараон Наджа Киафан и неговата царица са в частния кабинет, зад дверите в дъното на залата, но Таита трябва да изчака само миг, преди да бъде допуснат при царствените особи.

За негова изненада, Наджа вече носи двойната корона и държи пред гърди царствения жезъл и държавния скиптър. Край него, като пустинна роза след роса, цъфти царица Хесерет. Тя е така прекрасна, както Таита я знае отколе, а очите й са станали дваж по-големи под майсторския въглен на гримьора.

Щом Таита влиза, Наджа освобождава всички присъстващи и тримата остава сами. Само това обстоятелство вече говори за изключително благоволение. Наджа оставя настрани регалиите и идва да прегърне мага.

— Не трябваше да се съмнявам във верността ти, магьоснико — казва той с още по-звучен и властен отпреди глас. — Ти заслужи моята благодарност! — Сваля от дясната си ръка великолепен златен пръстен с рубин и го поставя на десния показалец на мага. — Това е само малък знак за моето благоволение! — Таита се изненадва, че в ръцете му попада такъв могъщ талисман — само косъм от главата на Наджа или парченце от негов нокът биха могли да притежават по-голяма сила.

Хесерет приближава и го дарява с целувка.

— Прескъпи Таита, ти си бил винаги верен на моето семейство. Ще имаш злато, земи и власт, за каквито не си и сънувал.

Толкова много години са заедно, а така малко да го познава.

— Само красотата ти превъзхожда твоята щедрост — казва той и царицата го дарява с изкуствена усмивка. После се обръща към Наджа:

— Направих, каквото боговете ми наредиха, Велики! Но това ми коства много! Не е лесно да тръгнеш срещу чувството си за дълг и повелите на собственото си сърце. Знаеш, че обичах Нефер. Сега дължа на теб същата любов и вярност. Но ми трябва известно време, за да оплача Нефер и да се помиря с неговата сянка.

— Би било странно наистина, ако не пожалиш за мъртвия фараон — съгласява се Наджа. — Какво искаш от мен, магьоснико? Само кажи.