Чародей

Таита отмята плата от лицето му. То е бледо и красиво като на младия бог Хор. Таита обръща внимателно главата му на една страна и дава знак на Бай, който поставя кожената чанта близо до десницата му и я отваря. Таита взема щипците от слонова кост, бърка в ухото на фараона и измъква вълнения тампон. Напълва уста с тъмночервена течност от стъклено бурканче и с помощта на златна тръбичка внимателно промива ухото на Нефер. Наднича навътре в канала и с удовлетворение установява, че няма възпаление. Капе успокояваща течност в ухото и отново го запушва с тампон. Бай държи противоотровата на еликсира на Анубис в друго стъклено бурканче. Когато го отваря, в стаята се разнася остър дъх на камфор и сяра. Хилто помага да вдигнат Нефер в седнало положение и Таита излива цялото съдържание на бурканчето в устата му.

Мерен и останалите наблюдават всичко това с дълбоко недоумение. Внезапно Нефер се закашля и те отскачат от обсидиановата плоча, като правят знак против злощастие. Таита масажира голия гръб на Нефер и той кашля отново, като повръща малко жълта слуз. Докато Таита усилено се труди, Хилто заповядва на хората си да коленичат и да се закълнат в живота си, че няма дума да проронят за видяното тук. Войните се подчиняват потресени.

Таита долепя ухо до гърба на Нефер, слуша внимателно и кима. Пак масажира и отново слуша. Дава знак на Бай, който изважда от чантата снопче сухи билки и ги пали от една маслена лампа. Поднася ги под носа на Нефер. Момчето киха и се опитва да извърне глава. Доволен, Таита отново го повива в савана и кима към Бай и Хилто.

Тримата се навеждат над сандъка. Пред зяпналите от удивление войници, те махат фалшивото дъно и отдолу се показва втори труп. Той също е повит в бял саван.

— Хайде! — нарежда Хилто. — Изкарайте го!

Под внимателния поглед на Таита и отривистите команди на Хилто, двете тела разменят местата си. Нефер е положен в долната част на сандъка, но фалшивото дъно още не е върнато на място. Бай кляка край него, за да наблюдава състоянието на фараона. Останалите полагат непознатия труп върху плочата.

Таита го разповива и разкрива тяло на мъртвец с ръста на Нефер и неговата възраст. Има същата гъста тъмна коса. Издирването на подходящ труп беше възложено на Хилто. При сегашните климатични условия в страната, изпълнението на подобна задача не представляваше особена трудност. Чумата продължаваше да върлува в бедните покрайнини на областта. В добавка към нея, винаги можеше да се разчита на нощния уличен урожай: жертвите на сбивания, предумишлени убийства или разбойнически нападения.

Хилто провери всички източници. В крайна сметка обаче, успя да издири, при обстоятелства така благоприятни за целта, че надали са били случайни, идеален заместник за младия фараон. Градските стражи заловиха на местопрестъплението младежа, в опит да отмъкне кесията на един от най-уважаваните зърнени търговци в Тива, а съдиите без колебание го осъдиха на смърт чрез удушване. Осъденият юноша дотолкова приличаше в тяло и тен на Нефер, че можеше да мине за негов брат. Освен това, беше добре охранен и здрав, с нищо не напомняше жертвите на глада и чумата. Хилто проведе приятелска беседа с командира на градската стража и по време на разговора, три тежки сребърни пръстена намериха пътя си към подходящата кесия. Съгласно договорката, екзекуцията бе отложена до определен от Хилто ден, като трупът се предаде в толкова запазен външен вид, колкото изкуството на палача позволява. Строгата, но справедлива присъда бе приведена в изпълнение тази сутрин и трупът на осъдения още не беше изстинал.

Свещените съдове са подредени в малка ниша. Таита нарежда на Мерен да ги донесе и отвори. Докато изпълнява това, Таита обръща трупа на една страна и прави дълъг разрез от ляво. Няма време за изява на хирургическо майсторство. Бърка и вади вътрешностите, после пъха скалпела дълбоко в тялото. Най-напред разрязва диафрагмата, за да проникне в гръдния кош, после прониква между белия дроб, далака и черния дроб, за да пререже трахеята над двата белодробни лоба. Най-накрая обръща трупа по корем и като нарежда на Мерен да разпъне бутовете встрани, срязва аналния сфинктер. Нищо вече не задържа съдържанието на корема и гръдната клетка.

Измъква ги върху диоритовата плоча в обща маса. Мерен пребледнява, олюлява се и запушва уста с длан.

— Не на пода — в кофата! — разпорежда делово Таита. Мерен се е сражавал на север срещу пълчищата на Апепи. Убивал е хора и окото му не мигва в касапницата на бойното поле. Сега обаче, тича към глинения съд и шумно повръща.

Окървавен до лактите, Таита започва да сортира бял и черен дроб, черва и стомах в отделни купчини. Свършил с това, той занася червата и стомаха в кофата, която вече съдържа мереновия принос. Изцежда съдържанието на срязаните вътрешности в нея и ги пуска в отредените им съдове. Допълва ги със сол и поставя капаците. След това измива ръцете си в бронзови съдове с вода, оставени специално за целта.