Чародей

Призори Нефер изпадна в кома. Таита се уплаши истински. Това не можеше да се обясни само с мъката на момчето. Някаква суматоха при вратата го стресна и ядоса. Понечи да викне да мълчат, когато долови властния глас на Благородния Наджа. Регентът влезе в стаята и без да поглежда Таита, приближи до постелята на Нефер и впери поглед в бледото изпито лице. След малко се изправи и даде знак на мага да го последва на терасата.

Когато Таита излиза, Наджа е вперил поглед над реката. Отделение колесници упражнява различни заходи, разгръщане и престрояване в галоп. Странно, прекалено много военна дейност се наблюдава след подписване на мирния договор при Хатор.

— Имаш да ми кажеш нещо, Благородни? — обажда се Таита.

Наджа се обръща. Изразът на лицето му е мрачен.

— Разочароваш ме, старче — казва той и Таита свежда мълком глава. — Надявах се, че пътят ми, съдбата ми, каквито са орисани от боговете, ще бъдат свободни от препятствия до тоя момент. — Вперва втренчен поглед в мага. — А тук виждам, че вместо да оставиш съдбата да следва своя ход, ти правиш всичко възможно да й попречиш.

— Това е преднамерено. Преструвам се, че полагам грижи за болния, докато всъщност действам в името на твоите интереси. Както можеш сам да видиш, фараонът е с единия крак над бездънната пропаст. — Таита прави жест към стаята. — Сигурно усещаш, как се сгъстяват сенките около него. Почти сме постигнали целта си, господарю! Пътят ти ще бъде чист само след броени дни.

Наджа не изглежда убеден.

— Търпението ми отива към своя край — предупреждава той и напуска терасата. Прекосява стаята, без да поглежда към постелята на болния.

Този ден състоянието на Нефер се колебае от дълбока кома до несвързано бълнуване и пристъпи на потене. Щом разбра, че кракът му причинява нетърпима болка, Таита махна превръзките и видя, че цялото бедро е грозно отекло. Шевът на раната е дълбоко врязан в подпухналата зачервена плът. Таита си дава сметка, че не може да мести момчето, докато животът му виси на косъм. Плановете, които обмисля така внимателно седмици наред, не могат да се осъществят, ако не предприеме драстични действия. Отварянето на раната в този момент е свързано с риск от още по-сериозно инфектиране, но друг изход няма. Подрежда инструментите и измива целия крак с разреден оцет. Излива голяма доза опиат между зъбите на ранения и докато чака действието му да настъпи, отправя горещи молитви за помощ към великия Хор и богинята Лострис. После взема скалпел и срязва един от шевовете.

Стряска се при вида на блъвналата навън жълта разложена маса. С помощта на златна лъжичка остъргва раната, докато остава само здрава плът и в този момент усеща нещо твърдо под лъжичката. Бърка дълбоко с форцепс от слонова кост и защипва някакъв предмет. Измъква го с усилие и го вдига на светлината откъм терасата, за да види, че държи парче от лъвски нокът, голямо колкото половината от кутрето му.

Поставя златна тръбичка в раната, за да я дренира и прави нова превръзка. Възстановяването на Нефер до вечерта е истинско чудо. На другата сутрин е все още слаб, но температурата спада. Таита му дава укрепващи лекарства и поставя амулета на Лострис върху крака. Когато по пладне сяда до него, по капака на прозореца се чува леко драскане. Открехва го и вътре се вмъква Мерикара. Тя е силно разстроена и плаче. Хвърля се към Таита и прегръща краката му.

— Те не ми дават да идвам — шепне детето, без да обяснява кои са „те“, — но аз познавам стражниците на терасата и те ме пускат.

— Тихо, дете мое! — Таита я гали по главата. — Не се разстройвай толкова!

— Таита, те ще го убият!

— Кои те?

— Ония двамата. — Мерикара пак хълца и думите й са почти несвързани. — Те си мислеха, че спя или че няма да разбера за какво говорят. Не споменаха името му, но аз знам, че говореха за Нефер.

— И какво казаха?

— Те ще те извикат и казват, че докато те няма всичко щяло бързо да свърши. — Тя млъкна и преглътна. — Толкова е ужасно, Таита! Собствената ни сестра и тоя ужасен човек — това чудовище.

— Кога? — Таита нежно я разтърсва.

— Скоро. Много скоро. — Гласът й се успокоява.

— Казаха ли как, принцесо?

— Нум, вавилонският хирург. Наджа каза, че той щял да вкара тънка игла през ноздрата на Нефер до мозъка. Нямало да има кръв или друга следа. — Таита познава Нум добре: спорили са с него в Тиванската библиотека, по повод начините за лекуване на счупени крайници. Нум бе смазан тогава от красноречието и знанията на Таита. Той таи горчива завист, заради знанията и уменията на мага. Нум е съперник и зловещ враг.

— Боговете ще ти въздадат, Мерикара, че дойде да ни предупредиш! Но сега трябва да си вървиш, за да не те сварят тук. Ако разберат какво си направила, ще постъпят с теб, както са решили за Нефер.

Когато момиченцето си отиде, Таита поседя малко, за да събере мислите си и да премисли плана си. Не можеше да го изпълни сам и трябваше да се довери на други, но беше подбрал най-добрите и най-надеждните. Готови бяха за действие и всички очакваха неговия знак. Повече не можеше да се бави.

43